Енергийните мощности в България намаляват с 38% от влизането в ЕС

С влизането на България в ЕС енергийните мощности намаляват с 38%, показва отчет на Българската стопанска камара (БСК). За изготвянето на документа от организацията са използвали данни от Евростат, Световната банка и ITC (International Trade Centre).

Основната причина за намаляването на мощностите у нас е закриването на ядрените блокове на АЕЦ „Козлодуй“. Намаляват и мощностите на пара, е видно още от статистиката.

От БСК са използвали за съпоставка данни и за други членове на ЕС – Румъния, която влезе в общността заедно с България през 2007 година, както и Словакия и Унгария – защото са съпоставими по ключови показатели с нашата страна. Обърнато е внимание и на развитието на Македония и Сърбия, които са географски съпоставими с България.

По отношение на енергетиката заключението на БСК е, че енергийните мощности намаляват най-рязко именно в България. На второ място е Румъния с 22% по-малко производствени енергийни мощности спрямо 2007 година. Спад има и в Словакия (-14%) и Унгария (-10%), докато в Сърбия и Македония има ръст, макар и слаб – съответно с 2% и 6%.

България е на първо място по ръст на енергията от възобновяеми източници като дял от енергийния микс. Румъния пък е на първо място по дял на ВЕИ в енергийния микс – почти 25% при средно 16% за целия ЕС. В България делът на ВЕИ е около 18 на сто.

Емисиите парникови газове от енергетиката у нас са с 47% по-малко днес спрямо 1988 година. От влизането ни в ЕС намалението е от 15 на сто. За 10-те години в ЕС емисиите серен диоксид са със 76% по-малко и това е най-доброто постижение сред сравняваните държави.

С 28% намаляват и емисиите азотни оксиди, откакто страната ни е член на общността.

В ЕС има строги норми за качеството на въздуха и намаляването на емисиите на опасните вещества е част от изискванията. Освен за СО2, азотни оксиди и амоняк, които също намаляват (с 35%), Брюксел следи и фините прахови частици в атмосферата. По този показател обаче страната ни няма голям напредък и дори преди седмици беше осъдена от Съда на ЕС за неизпълнение на задълженията за намаляване на тези частици.

Румъния се представя още по-зле – фините прахови частици се увеличават с 1% за последните 10 години, докато в Словакия има спад от 22%, а в Унгария – с 4%.