ИПИ: ТЕЦ „Варна“, Марица Изток 1 и 3 и икономиката на България

„Исторически развития“

Преди месец министърът на енергетиката заяви, че „скоро“, още наесен, ще започнат „изгодни за двете страни преговори“ за преформулиране на договорите с Марица Изток 1 (МИ-1) и Марица Изток 3 (МИ-3). Тя добави още, че тези ТЕЦ са основна базова мощност за електроенергетиката, т.е. че „без нея тя трудно би могла да се справи, особено в зимния период“.

Казаното е голям напредък в сравнение с господствалото доскоро мнение, че тези договори са в тежест на икономиката и домакинските бюджети. И че, „следователно“, те трябва да бъдат прекратени, а централите едва ли не национализирани. Такъв законопроект бе внесен в предишния парламент, в този смисъл нееднократно се изказваха КРИБ, АИКБ и някои дежурни коментатори на „тежестта на американските централи“; за нещо такова фактически намекваха и премиерът, и самата госпожа Петкова (в последно време в контекста на преговорите за възобновяване на проекта АЕЦ Белене“). Това пише в анализа на Красен Станчев, председател на Института за пазарна икономика и Димитър Чобанов от екипа на ИПИ.

В противовес на този напредък, във Фейсбук се появи донос, че МИ-3 е част от „енергийна мафия“. На пръв поглед разумни хора, учени и мои приятели се втурнаха да харесват доноса. Това е знак, че, както обикновено, доносите виреят в благодатната почва на неведението.

Но за изминалия месец нямаше напредък с т.нар. „американски централи“ и обещаната от министър Петкова „взаимна изгода“ на договорите с тях не се случи. За сметка на това ТЕЦ „Варна“, втората по големина ТЕЦ (обща инсталирана мощност 1260 МВт) в България и на Балканите, която през 2017 г. стана собственост на бивш министър, премина в ръцете на бивш депутат. Ако цената на придобиване на ТЕЦ „Варна“ от ЧЕЗ е малко над 200 млн. евро, то бившият министър я придобива за малко под 50 млн. евро, а бившият депутат -  за малко под 1 300 хил. евро (за 70 на сто от акциите). Последните две сделки са от частноправен характер, за който важи допускането, че всеки е свободен да продава в свой ущърб.

Някои сравнения на ТЕЦ „Варна“ и МИ-3

Тук ще се опитаме да обясним какво би следвало да се има предвид под „взаимна изгода“ в преговорите за МИ-3. Подробно обяснение на методиката на оценка на инвестициите и социално-икономическата цена може да се намери в наши прегледи на социално-икономическите ефекти от инвестицията на Ей И Ес.

Частноправният характер на сделките с ТЕЦ „Варна“ обаче имат важен общоикономически контекст. По важното в него е следното:

- Първоначалната инвестиция на ЧЕЗ (цената на придобиване) е почти равна на инвестицията на ЕНЕЛ в МИ-3;

-  Инвестицията на МИ-3 (както и в МИ-1, която обаче е инвестиция „на зелено“) е обновяване и изчистване на технологиите (както е изискването на редица политики на ЕС и България), и тя се изплаща с договор за изкупуване на електроенергия, който включва изискване на „разполагаемост“ в това число т.нар. „студен резерв“;

-  След 2006 г. това не се случва с „Варна“ (причините следва да се анализират отделно);

-  Новите собственици от 2018 г., за разлика от ЧЕЗ, получават договор за доставка на „студен резерв“, което вероятно ще им носи дългогодишни чисти приходи;

-  Практически това означава, че ТЕЦ „Варна“ получава аналогични договорни условия с тези на МИ-3, но с два важни детайла а) той е по-замърсяващ и б) „студеният резерв“ е придобит за сметка на държавния ТЕЦ Марица Изток 2, който работи и без това на загуба;

- За се стигне до този изход са предприети редица действия на регулаторно и управленско равнище (най-вече неутрализиране на становището на системния оператор с административни действия), като тези действия са добре анализирани в пресата;

-  По повод новия статут на ТЕЦ Варна няма демарши от бизнес асоциации, нито питания от регулатора до ЕС дали това е държавна помощ, нито законопроекти за разтуряне на договорите, каквито отлежават в парламента от три-четири години по повод „американските централи“.

Малко предистория на МИ-3

Предисторията започва през 1998 г. Тогава двете централи в Марица Изток са замислени като заместители на четирите „малки“ реактора в Козлодуй. (Те трябваше в обозримо бъдеще да бъдат затворени, защото в ЕС атомните реактори трябва да бъдат покрити с бетонен „кожух“). 

Ресурсът е местен, създава се работа за мините за 40-50 години, едната ТЕЦ ще е нова (МИ-1), на „зелено“, другата, МИ-3 – обновена и „почистена“, рехабилитрана по метода „построй-владей-експлоатирай“ – “build-own-operate” –BOO, при прилагане на принципа „най-добра налична технология или „best available technology“ – BAT. Вече не се помни, но първоначалният замисъл бе инвестицията да бъда на принципа „построй-експлоатирай-прехвърли“ („build-operate-transfer” - ВОТ), който бе изоставен. МИ-3 като ВОО е смесена собственост. Това е първият частен проект в българската енергетика. Като миноритарен акционер „държавата“ има само доход от него.

Зависимостта от внос на енергийни ресурси от Руската федерация и на енергетиката - от нейни държавни компании - частично се очакваше да намалее. Както пресметнахме с колегата Лъчезар Богданов, през 2001 г. зависимостта на България от внос на енергийни ресурси (включително от ядрено гориво и въглища) от Русия и Украйна е 85%.

Към това време от 30-на години не са строени ТЕЦ, в ЕС те трябва да са чисти, местните инженери и работници ще имат достъп до ВАТ. Това е необходимо, защото тогава българската икономика изразходва 10 пъти повече електроенергия за производството на единица БВП страните членки на ЕС, три пъти повече отколкото, например, Полша и 23% повече отколкото Румъния. Освен извеждането от експлоатация на четирите блока на „Козлодуй“, тогава основно предизвикателство за България е и прилагането на политиката на ЕС за намаляване на емисиите на „парникови газове“.

Принципите ВОО и ВАТ са за първи път приложени от МИ-3. Първият от тях означава, че след изтичане на договора, страната, предоставила правото на ВОО, става собственик на всички подобрения и приращенията на рехабилитираната централа. А вторият – че МИ-3 е първата влязла в експлоатация българска ТЕЦ, която прилага европейските норми за опазване на околната среда.

Централата е включена в две енергийни стратегии, договорът за нея е подписан преди т.нар. „трети енергиен пакет на ЕС“, действащото законодателство на страната и ЕС е спазено, проведени са конкурси и са подписани предварителни и действителни споразумения за финансирането им чрез изкупуване на произведената електроенергия. Споразуменията са фактически потвърдени от шест правителства на България.

Изчисленията на „взаимните ползи“ от МИ-3

В ЕС е възприето, че при решаването на такива казуси, приложимата методика е „изчислението на блокираните разходи или активи“ („stranded costs and assets“). Тя е единствено приложимата поради описаните правно-исторически обстоятелства.

Според тази логика минимумът обстоятелства, които трябва да се вземат предвид, е следният: стойността на инвестицията, която се оказва под риск, пропуснатите ползи до края на договорения период и разходите по възможни спорове, ако не е достигнато съгласие.

Освен това обаче, както споменава пътьом и госпожа Петкова, трябва да се предвидят и системните разходи – какво би станало с електроенергетиката и колко би струвало това. Иначе казано, следва да се отчетат и пропуснатите ползи за икономиката.

По ред на изброяването, според известното от публикации в пресата, картината изглежда по следния начин.

Системният проблем

Средното производство на електроенергия от въглищните ТЕЦ за крайно потребление след 2010 г.  е между 35 и 45%. За разлика от АЕЦ тези съоръжения са по-бързо подвижни и по-евтини като първоначална инвестиция. „Подвижността“, способността на МИ-1 и МИ-3 да произвеждат при различен коефициент на използване на горивото е приблизително същата като на ТЕЦ на природен газ – от 40 до 100%. При върховите натоварвания от последните именно МИ-3 е ТЕЦ, която най-често е била използвана за осигуряване на стабилността на системата. Времето, необходимо на централата за да реагира на такива натоварвания, е около 30 секунди. По естествени причини такава скорост не може да бъде постигната от другите неядрени части на електроенергетиката – ВЕЦ, вятърни и слънчеви електроцентрали. Поради конструктивни и технологични особености нито една друга част от електроенергетиката не може да осигури резерв за т.нар. „първично регулиране“ на електроенергийната система.

МИ-3 на Контур Глобал осигурява средно около 9% от годишното електроенергийно производство на България, т.е. около ¼ от производството на въглищни ТЕЦ. Тази системна необходимост на „Мариците“ е добре обоснована в доклада на БАН за „Белене“. В него още се казва, че за поддържане на сигурността на електроенергийната система на България е нужно „създаване на условия за извършване на ремонтни дейности, агрегатите трябва да бъдат не по-големи от 350 MВт и да са разсредоточени на минимум две отделни площадки“, каквито са всъщност мощностите на неправилно определяните като „американски“ ТЕЦ. Всъщност делът на държавната собственост в МИ-3 е около 1/5.

Инвестицията и нейното обществено значение

Общата стойност на инвестицията на Контур Глобал, която трябва да се вземе предвид, е около 1.4 млрд. лв. след началото на проекта. Около 500 млн. лв. от нея са се „върнали“ в икономиката под формата само на ДДС и преки данъци (включително здравни и пенсионни осигуровки). Това е прекият фискален ефект от преразпределението през държавния бюджет.

Същата е картината на непреките въздействия през основния доставчик на МИ-3 – Мини Марица Изток: централата използва около 25% от производството на гориво от мините. Макар тези изчисления да са „на коляно“, ефектът е приблизително следният:

- МИ-3 допринася за поне 25% от заетостта на мините (при сегашното им технологично състояние);

-  При настояща цена от 17 лв. на тон гориво в икономиката през данъците се връщат около 6 лв., т.е. 1,5 лв. на тон се „връщат“ в икономиката само благодарение на това, че МИ-3 функционира при тези обстоятелства.

Друг положителен косвен ефект идва от подобренията спрямо действащите до 2016 г. норми за емисии в ЕС, както и от направените за периода 2012 - 2015 г., с които Контур Глобал отговори на новите стриктни норми на ЕС за емисии, влезли в сила през 2016 г. В зависимост от динамиката на цените на емисионните права може да се изчисли освободеният ресурс от евентуални разходи за глоби за замърсяване, което е ресурс, спестен на икономиката.

Пряката заетост в МИ-3 е малко под 500 души. Факторът на създадената от ТЕЦ-а заетост при доставчиците предимно от област Стара Загора е над 2 – около 1 100 души на месец. При първа възможност ще се опитам да разбера и анализирам по-подробно положителните фискални и обществени ефекти от това състояние на нещата.

Към взаимните ползи би трябвало да се включат и ефектите от инвестициите в различни обществени начинания, допълнителните осигуровки, обучението на персонала и стандартите за здравословните и безопасни условия на труд,[i] както и ефектите от стопанските дейности, които са възникнали независимо от Контур Глобал и основния бизнес на МИ-3.

На този фон твърденията, че МИ-3 е руска технология, че инвестициите са „само на хартия“ и законопроектът за експроприация на МИ-1 и МИ-3 бил „покрит“ от правителството са от глупави до вредни. Няма лошо технологията да е такава, каквато смятат за ВАТ страните по договора, стига да е най-добрата. Инвестициите в МИ-3 не може да са фалшиви - акционерите и инвеститорите от капиталовите пазари, както и банките – кредитори няма как да позволят това. А идеята за експроприация би трябвало, дори по оня проектозакон, да отчете инвестициите, пропуснатите ползи и предизвиканите загуби. Т.е. всичко посочено като взаимна полза по-горе се превръща в загуба.

Някои макроекиномически сравнения

Както стана дума, МИ-2 работи на загуба, а ТЕЦ „Варна“ засега не работи.

Сравнението между „американските“ централи и МИ-2, която използва същия ресурс, но е държавна собственост, показва, че последната работи на загуба, която постоянно се увеличава, докато първите реализират печалба.

Например, през 2017 г. нетното произведено количество електроенергия от МИ-3 е 4 158 GWh, а прекият принос на към общата добавената стойност в страната е приблизително 0,28%, а при отчитане на непреките и индуцираните ефекти той достига 0,43%. Приносът към общите инвестиции е 0,08%. Ако МИ-1 и МИ-3 станат държавна собственост, както предлагаха патриотични депутати през 2016 г. с един законопроект, това би означавало с голяма вероятност влошаване на показателите, за което ще допринесат и нарастващите цени на въглеродните емисии, които представляват производствен разход.

Скорошният скок на цените на квотите за емисии на въглероден диоксид поставя сериозно предизвикателство пред въглищните ТЕЦ. Благодарение на чуждестранните инвестиции в съвременни технологии обаче проблемите могат да бъдат решени както това се случва с МИ-1 и МИ-3.

Ето малко информация за значението на емисиите.

Цени на квотите за емисии въглероден диоксид

На 24-ти август цената при Европейската схема за търговия с квоти за емисии на въглероден диоксид (CO2) надхвърли 20 евро на тон. За сравнение средната цена през август 2017 г. е 5,6 евро за тон, докато наличните данни за август 2018 г. определят средна цена от 18,5 евро за тон. Следователно за период от една година цената на емисиите въглероден диоксид се е повишила над 3 пъти. Това е особено важно за топлоелектроцентралите, които използват въглищата като ресурс, тъй като директно увеличава производствените им разходи. Тези ТЕЦ са най-разпространени в Централна и Източна Европа – Полша и Унгария, както и в България.

Причината за повишаването на цената са поставените цели за понижаване на емисиите в рамките на Европейския съюз, които предвиждат те да се намалят с 40% до 2030 г. Тези цели са определени като мерки за противодействие срещу глобалното затопляне и климатичните изменения. Те се основават на допусканията, че човешката дейност и произтичащите от нея емисии на парникови газове и най-вече на въглероден диоксид са основните причинители на тези процеси.

Границата от 20 евро на тон е важна, тъй като тя се счита за критичната точка, при която ефективността на въглищните централи се изравнява с тази на някои възобновяеми източници на енергия. Това означава, че по-нататъшното поскъпване на емисиите може да изтласка от пазара въглищните ТЕЦ заради високите производствени разходи за сметка на конкурентни централи.

Налични ефекти

Кръстосаното прехвърляне на системни задължения от МИ-2 към ТЕЦ „Варна“ обрича държавната централа на фалит. Трудно е да си представим по какъв начин тя може да бъде спасена, освен ако не се преразгледат привилегиите на „Варна“. Това ще рече, че заетостта на приблизително половината работници в Мини Марица Изток е под съществен риск.

Онова, което съществува, е възможно. Т.е. ако се поддържат такива развития в електроенергетиката и се прокарват и неизгодни решения за „американските централи“, техният принос към икономиката също ще се окаже под риск.

На основата на годишните отчети на МИ-3 можем да изчислим „тавана“ на стойността под риск.

Това е пряката и непряката добавена стойност на централата последните години. За 2017 г. пряката БДС е 242,2 млн. лв. (увеличение от 174,7 през 2016 г.), а непряката съответно – 60,2 и 54,4 млн. лв. Иначе казано, можем да вземем за ориентир „таван“ на стойността под риск от приблизително 300 млн. лв.

Тук не са отчетени ефектите от стойност под риск при МИ-1, МИ-2 и негативните фискални ефекти от вероятна загуба на приходи от преки и непреки данъци, включително непостъпили приходи в НОИ и НЗОК, както и такива от ДДС и акцизи (поради вероятно свиване на потреблението). Но тези ефекти би следвало да са предмет на анализ, а неговите резултати – елемент от вземането на решения в областта на икономиката и енергетиката.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

[i] МИ-3 предоставя на персонала следните придобивки: допълнително пенсионно и здравно осигуряване, застраховки срещу риск трудови злополуки и професионални заболявания, транспорт и покриване на транспортни разходи, храна, споделено финансиране фитнес абонаменти и спортни занимания.