Асен Василев: Не политиката трябва да определя енергийната стратегия

Не политиката, а икономиката и физиката трябва да бъдат водещите при определянето на енергийната ни стратегия, коментира чрез видеообръщение вицепримиерът и министър на финансите Асен Василев по време на форум, посветен на Зеления преход. Той посочи, че трябва да бъде направен внимателен анализ на сектора и да се подберат точните базови мощности и къде да бъдат разположени те.

Предишната енергийна стратегия беше със срок до 2020 година и вече години няма документ, който да даде насоката за развитие на енергийния сектор до 2030 година, с хоризонт до 2050 година. Очаква се тя да даде отговор на някои от най-спорните въпроси за сектора - нужна ли е нова ядрена енергия и как ще бъдат заменени въглищните мощности.

Асен Василев коментира по време на форума, че България има голям потенциал за развитието на соларни централи, но това оставя системата в недостиг през зимата. Затова по Плана за възстановяване е предвидено запазването на пълния капацитет на въглищните централи в Маришкия басейн, макар и те да работят ограничен период от време - само през зимата.

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) подготвя фонд за декарбонизация у нас, стана ясно още по време на форума. Вицепрезидентът на банката Лиляна Павлова обясни, че основните предизвикателства за тази нова структура са кой ще го администрира, откъде ще дойде финансирането и наличието на добри проекти. Финансирането може да бъде осигурено по фонда за модернизация, който България още не е използвала. Тези средства могат да бъдат насочени към енергийна ефективност, включително за сгради, развитие на възобновяемите енергийни източници и други добри проекти.

Според Павлова именно спестяването на енергия ще помогне за зелената трансформация на системата. Тя обърна внимание, че Зелената сделка на Европейския съюз вече е реалност и въпросът не е "дали", а "кога" ще се случи и трябва да мобилизираме нашите ресурси. Войната в Украйна е един от катализаторите на процеса, категорична беше вицепрезидентът на ЕИБ.

Достъпът до финансиране е едно от предизвикателствата, особено за малките компании в сектора, сподели по време на дискусията изпълнителният директор на Фонд Флаг Надя Данкина. Тя посочи, че през 2021 година фондът е създал Българска инвестиционна платформа за регионално развитие, през който са били разпределени над 120 млн. лева за 30 проекта, голяма част от които зелени.

Тя беше категорична, че трябва да се работи "по-умно", за да бъдат насочени ресурсите точно и да могат да се възползват всички, дори и най-малките.

Пенсионните фондове трябва да бъдат участници в проекти за инфраструктура, препоръча Джо Филипс, фонд мениджър на "Три морета", България. Според него това има добри дългосрочни перспективи и може да помогне и за енергийната трансформация. От гледна точка на ESG финансирането инфраструктурата има огромен потенциал.

Устойчивото развитие означава балансирано развитие на икономиката, социума и околната среда - да печелят всички, но с минимално въздействие върху околната среда, припомни по време на дискусията управляващият партньор на Denkstatt Боян Рашев. Той беше категоричен, че това се случва, но въглеродните емисии растат, защото няма алтернатива на изкопаемите горива.

Реалността обаче е, че възобновяемите източници още не могат да заместят досегашните източници на енергия - петрол, природен газ, въглища и ядрена енергия, коментира още експертът и определи като грешка Парижкото споразумение, което насочи всички финансови ресурси към зелените проекти, загърбвайки изцяло изкопаемите горива. Това е причината за енергийната криза в Европа в този момент, каза още Рашев.

Той препоръча инвестиции в адаптация, защото пътят към Зелената сделка е "леко объркан" и курсът трябва да бъде коригиран. Рашев даде за пример ускореното изграждане на фотоволтаици, което през лятото би довело до отрицателни цени за енергията и инвеститорите няма да могат да си върнат средствата, а през зимата - до недостиг на енергия.