Компенсаторките на 7-годишно дъно от 18,7 ст.

Поименните компенсационни бонове поевтиняха до 18,7 ст. за 1 лв. номинал, което е най-ниското ниво за последните 7 години след 27 септември 2002 г. Днешният спад е с 5,6%, а за последните три месеца е 28,35%.

Компенсаторните записи се понижиха до най-ниските си нива от 7 години от 19 ст. за 1 лв. номинал, каквито цени не е имало от 2 октомври 2002 г. Днешният спад е с 5% и с 30% за три месеца. С жилищните компенсаторни записи днес нямаше сделки.

Борсовата търговия с двата инструмента започва през септември 2002 г. при цени между 18 и 25 ст. за 1 лв. номинал.

Рекордната стойност от 113,5 ст. за 1 лв. номинал е достигната на 21 януари 2005 г., когато реституционните книжа се ползваха като платежно средство в приватизацията на 35% от БТК. Днешните цени са близо 6,06 пъти по-ниски.

Причината за плавния спад в цената на реституционните книжа в последните близо 5 години е ограниченото приложно поле за реализацията им. Това са основно единични приватизационни сделки (като тази за ТЕЦ Бобов дол), търгове за земеделска земя и централизирани публични търгове (ЦПТ).

От началото на август 2009 г. за период от четири месеца са занулени компенсаторни инструменти за 22,7 млн. лв. номинал, издадени са нови за 2,7 млн. лв. номинал и обемът им в обращение намалява с 20 млн. лв. номинал до 545,4 млн. лв. номинал.

Това търсене обаче не успя да спре спада на компенсаторките под 20 ст. за 1 лв. номинал, тъй като все още на пазара има 545 млн. лв. номинал от тях и част от собствениците им ги продават. Част от тях са непродаваеми, тъй като са обект на наследствена делба между значителен брой неоткриваеми наследници. По текущи цени компенсаторните инструменти в обръщение са за 100 млн. лв.

Към момента няма информация за инвеститори с големи пакети компенсаторки книжа, както през периода 2002-2004 г. се знаеше че няколко банки и инвестиционни посредници са натрупали над 100 млн. лв. номинал в компенсаторки. Тогава имаше и активно действащо Сдружение на притежателите на компенсаторни инструменти (СПКИ). Основната част от активните собственици обаче пласираха книжата си в търга за БТК и в предшествалите го търгове за дялове от Булгартабак холдинг и други дружества.

Използването на компенсаторни инструменти за плащания в последните месеци се свързва основно с плащания по стари приватизационни сделки, включително просрочени плащания. Мотивацията за осъществяването им вероятно дава страхът, че просрочените плащания в компенсаторни инструменти по стари приватизационни договори могат да бъдат забранени предвид бюджетния дефицит за 2009 г., смятат експерти.

До момента правителството на Бойко Борисов не е дало официална позиция по проблема с компенсаторните инструменти и това оказва допълнителен натиск върху цената им.

Свързани компании: