IMG Investor Dnes Bloombergtv Bulgaria On Air Gol Tialoto Az-jenata Puls Teenproblem Automedia Imoti.net Rabota Az-deteto Blog Start Posoka Boec

Силната йена е най-малкият проблем на корпоративна Япония

Демографията и геополитиката сега доминират фокуса на местната промишленост

18:33 | 25.12.22 г.
Снимка: Bloomberg
Снимка: Bloomberg

На теория предколедната атака от засада на Японската централна банка (ЯЦБ) срещу финансовите пазари (вдигане на тавана за търгуване на японските ДЦК от 0,25% на 0,50% - бел. прев.) трябваше да предизвика сътресения в корпоративните заседателни зали на страната. Или най-малкото да развали няколко новогодишни партита, пише бизнес редакторът за Азия на Financial Times Лио Люис.

Изненадващата промяна на управителя на ЯЦБ Харухико Курода в неговата политика за контрол на кривата на доходността може да е била сравнително незначителна, но последиците от нея за бъдещото затягане на лихвените проценти (както се предполага от пазарите) не са. Ходът на централната банка засегна курса на йената спрямо долара (той се вдигна с най-резкия темп от над две десетилетия – бел. прев.), чиито колебания влияят върху вземането на решения от десетки хиляди японски компании. Но значително по-малко, отколкото в миналото.

Инфлационният удар от доскоро анемичната йена очевидно не е шега: всички компании, особено тези, които са се възползвали от ниския й доскоро курс, са подложени на много по-голям натиск да повишат заплатите в условията на очаквана глобална рецесия. Ако йената остане скъпа, както някои подозират, това ще направи японския износ по-малко конкурентен. Въпреки тези главоболия, нов доклад предполага, че стратегическият фокус на корпоративното управление в Япония е насочен към много по-големи грижи от валутата. Демографията и геополитиката са на първо място сред тях.

В началото на 2023 година Япония ще има точна сметка колко малко бебета е родила страната през 2022 г. и следователно колко бързо намалява населението. Броят им за миналата година - 811 622 - беше най-ниският от началото на статистиката през 1899 г. Ако, както изглежда вероятно, броят за 2022 г. падне под 800 000, това ще бъде сигнал за тревога. В последната си голяма прогноза преди пет години Националния институт за изследване на населението не предвиждаше този праг да бъде преминат до края на настоящото десетилетие.

Но много японски компании вече разбират много добре какво се задава. Въпреки целия шум напоследък около „пренасочването“ на веригите за доставки, амбициите на корпоративната Япония неизбежно са ограничени от набор от проблеми с човешкия капитал – твърде малко хора, твърде малко от необходимите умения и намаляваща способност за привличане на персонал от чужбина. Дори когато по-рано през 2022 година йената започна да пада под десетилетни дъна, японските производители само засилваха желанието си да разширят производството си в чужбина, където има както работници, така и клиенти.

В годишния си доклад по темата, който обхваща периода от 1989 г. насам и се основава на проучване сред почти 950 производители с поне три чуждестранни дъщерни дружества, Японската банка за международно сътрудничество (JBIC) прогнозира, че делът на корпоративно задгранично производство на Япония ще продължи да нараства, достигайки 35 процента в края на фискалната 2022 г. През 2025 г., прогнозира сега JBIC, съотношението ще бъде 36,3 процента. С други думи, заключава главният стратег за акциите на Mizuho Securities Масатоши Кикучи, слабата йена не е била важен фактор в решенията на много компании да продължат с изграждането на своите чуждестранни производства.

Техните причини да направят това, според отговорите, дадени на JBIC, отразяват и все по-ясния стратегически фокус извън Япония: компаниите казват, че преследват участие в глобалната верига за доставки на електрически превозни средства и в изграждането на местно производство за местно потребление на растящи пазари, особено сред Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (ASEAN).

В същото време японските компании се сблъскват с все по-сложна геополитика около Китай и преизчисляват доколко тя ще отговори на производствения профил и този на търсенето, които Япония преследва. Макар че докладът на JBIC показа, че мнозинството от анкетираните японски компании не са ангажирани в някакви конкретни дискусии относно икономическото отделяне между САЩ и Китай, техните отговори на други въпроси предполагат, че знаят, че навигират в бързо променяща се среда. Индия, установи JBIC, е изпреварила Китай като страната, считана за „най-обещаваща“ за средносрочни инвестиции от японските компании.

Колкото и искрено компаниите да казват, че не обсъждат отделянето, техните инвестиционни планове изглежда имат предвид свят, в който разделенията между САЩ и Китай непрекъснато се задълбочават. Повечето японски компании в проучването на JBIC, попитани дали планират да засилят дейността си в САЩ или Китай, казват, че биха направили и двете. Но докато 23 процента заявяват, че ще съсредоточат усилията си главно върху САЩ, наполовина на този дял планират да насочат повече инвестиции към своите операции в Китай.

Корпоративния сектор инвестира в чужбина за едно бъдеще, в което Япония ще е по-малка, отколкото е очаквал, по-рано, отколкото е очаквал, и във време, когато инвестициите трябва да бъдат по-фрагментирани, за да гарантират успех. Йената - все още известна на японските търговски отдели като "платежния господар" - може да се наложи известно време да бъде с по-нисък приоритет.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase.
Последна актуализация: 18:33 | 25.12.22 г.
Специални проекти виж още
Още от Икономика и макроданни виж още

Коментари

Финанси виж още