Светът върви към рецесия през 2023 г., според икономисти

Светът се изправя пред рецесия през 2023 г. По-високите разходи по заемите заради затягането на паричната политика на централните банки ще доведат до свиване на редица икономики, според Центъра за икономически и бизнес изследвания.

Световната икономика надхвърли 100 трилиона долара за първи път през 2022 г., но растежът ще спре през 2023 г., тъй като политиците продължават борбата си срещу растящите цени, посочва се в годишния доклад на центъра, пише Bloomberg.

„Вероятно световната икономика ще бъде изправена пред рецесия през следващата година в резултат на повишаването на лихвените проценти в отговор на по-високата инфлация“, коментира Кей Даниел Нойфелд, директор и ръководител прогнози в центъра.

В доклада се подчертава, че „битката срещу инфлацията все още не е спечелена. Очакваме централните банкери да останат на позиция и през 2023 г. въпреки икономическата цена. Цената за намаляване на инфлацията до по-приемливи нива води до влошаване на перспективите пред растежа за няколко години напред“.

Констатациите са по-песимистични от последната прогноза на Международния валутен фонд (МВФ), който предупреди през октомври, че повече от една трета от световната икономика ще се свие и има 25% шанс глобалният БВП да нарасне с по-малко от 2% през 2023 г. Това се определя като глобална рецесия.

Въпреки това до 2037 г. световният брутен вътрешен продукт ще се удвои, тъй като развиващите се икономики настигат по-богатите. Променящият се баланс на силите ще доведе до това Източна Азия и Тихоокеанския регион да допринасят с над една трета от световното производство до 2037 г., докато делът на Европа ще се свие до по-малко от една пета.

Центърът базира данните си на Световните икономически перспективи на МВФ и използва вътрешен модел за прогнозиране на растеж, инфлация и обменни курсове на световните валути.

Според тези данни Китай няма да изпревари САЩ като най-голямата икономика в света поне до 2036 г. - шест години по-късно от очакваното. Това отразява нулевата Covid политика на Китай и търговското напрежение със Запада, което забавя експанзията.

Ако Пекин се опита да поеме контрола над Тайван и бъде изправен пред ответни търговски санкции, утвърждаването на Китай като първа политическа сила ще се отложи още, посочва се в доклада.

„Последиците от икономическата война между Китай и Запада биха били няколко пъти по-тежки от това, което видяхме след атаката на Русия срещу Украйна. Почти сигурно ще има доста остра световна рецесия и възобновяване на силните ръстове на инфлацията“, допълва се в доклада.

Икономистите посочват обаче, че щетите за Китай биха били по-големи и това би торпилирало опитите на страната да поведе световната икономика.

Според прогнозите на центъра Индия ще стане третата икономика в света до 2032 г., а до 2035 г. БВП на страната ще достигне 10 трлн. долара.

Обединеното кралство ще остане шестата по големина икономика в света, а Франция - седмата, през следващите 15 години. Растежът на Великобритания обаче няма да изпреварва този на водещите континентални икономики поради „липса на политики, ориентирани към растеж, и липсата на ясна визия за нейната роля извън Европейския съюз“, посочва се в доклада.

Развиващите се икономики с природни ресурси ще получат „значителен тласък“, тъй като изкопаемите горива играят важна роля в преминаването на света към възобновяема енергия.

Глобалната икономика е далеч от нивото на БВП от 80 хил. долара на глава от населението, при което въглеродните емисии се отделят от растежа. Това означава, че са необходими допълнителни политически интервенции, за да се постигне целта за ограничаване на глобалното затопляне до само 1,5 градуса над прединдустриалните нива.