Човек би си помислил, че след „наказанието“, причинено им от миналогодишния залог за преходна инфлация, консенсусните анализатори ще са по-отворени към начина, по който описват рецесията в САЩ за 2023 г., пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджкия Queens’ College и съветник на Allianz и Gramercy.
Те уверено твърдят обаче, че тази рецесия ще бъде „кратка и плитка“ и отново ни насърчават да „видим отвъд“ някакво голямо развитие. Притеснително е, че това може да представлява повторение на аналитичните и поведенческите капани, които присъстваха в злополучния инфлационен залог от миналата година, чиито последствия тепърва ще загърбваме.
Несъмнено залогът за „кратка и плитка“ рецесия има няколко аргумента. Пазарът на труда е силен, с все още значителни свободни работни места, които смекчават шока, изолирайки работните места от забавянето на растежа. Финансовите баланси на частния сектор са сравнително силни, с все още висок запас от спестявания, поддържащ потреблението на домакинствата; компаниите разполагат с кеш и дългове, които вече падежираха. И е по-малко вероятно банковата система да действа проциклично, като се имат предвид силните ѝ баланси, по-добрия нетен доход поради по-благоприятните лихвени маржове и ограничените корпоративни дефолти.
Всичко това предполага, че частният сектор няма да бъде този, който ще засили и удължи рецесията. Някои твърдят, че същото може да се каже и за публичния сектор, тъй като бързо забавящата се инфлация би позволила на Федералния резерв да намали и след това да спре покачванията на основната си лихва. Междувременно, разединеният Конгрес изключва значителни бюджетни ограничения за борба с високия държавен дълг.
Всичко тези аргументи са валидни. Но те не са определящи. Това, което е вярно за икономиката като цяло, далеч не е вярно за цялото население. Най-уязвимите хора и компании вече изчерпаха спестяванията си, изправени са пред по-ограничени възможности за доходи и имат по-малък достъп до евтини кредити. Тяхното вредно въздействие върху растежа не се компенсира лесно от по-заможните.
Въпреки че инфлацията ще спадне през следващите няколко месеца, вероятно ще видим устойчивост на лихвените проценти на ниво от около 4 процента. Има много причини за това - от заплатите, през променящия се характер на глобализацията, до многогодишното въздействие на пренасочването на веригите за доставки и на енергийния преход. Това е трудна ситуация за Фед. Тя се усложнява от факта, че той си има работа не просто с управлението на краткосрочна дилема растеж/инфлация, която става по-несигурна от забавените ефекти на изключително големите първоначални увеличения на лихвените проценти и от свиващото се парично предлагане. Федералният резерв се сблъсква с трилема, свързана и с финансовата стабилност.
Макар че фискалната политика няма да направи рязък завой към строгите икономии в абсолютен смисъл, тя ще бъде рестриктивна на относителна основа. Финансите ще бъдат засегнати по подобен начин - предпазливостта на банките при отпускане на заеми вероятно ще бъде засилена от свиването на ликвидността и по-голямото избягване на риска сред небанковите финансови институции.
Има го и глобалният поглед. САЩ не са единствената важна икономика, изправена пред забавяне на растежа. Европа вече е в рецесия, а Китай е парализиран от политиката си за нулев Covid. На следващо място е трудното излизане на Япония от контрола над кривата на доходността. И всичко това във време, когато моделите на растеж се нуждаят от основно преработване.
Такива едновременни свивания на растежа отварят вратата за порочни цикли, подчертавайки необходимостта от по-голямо смирение при прогнозирането на това, което предстои. Също важи и за поведенческите съображения.
Когато сме изведени от зоната си на комфорт от тревожни новини, нашите пристрастия често се задействат, за да направят новините по-малко обезпокоителни. Миналогодишната версия на това за консенсусните аналитици се сведе до „да, имаме висока инфлация, но не се притеснявайте, тя е преходна“. Тазгодишната версия е „да, изправени сме пред рецесия, но не се притеснявайте, тя ще бъде кратка и плитка“.
Както аналитичните, така и поведенческите фактори сочат, че трябва да сме предпазливи относно консенсуса за „кратка и плитка“ рецесия. Компаниите, правителствата, домакинствата и инвеститорите в акции трябва да планират с поглед към набор от възможни резултати, без нито един да доминира като базов. Подобна флуидност изисква защита във възможно най-голяма степен срещу политически грешки, неправилни корпоративни преценки и пазарни инциденти.
Планирането на сценарии за по-широк диапазон от възможни резултати е трудна работа и отнема време, а и голяма част от него в крайна сметка ще се окаже излишно. Залагането на крехка консенсусна прогноза обаче може да се окаже много по-вредно.


Община Варна: Водата от чешмата пред комплекс "Приморски" не е годна за пиене
Кръвният център във Варна търси дарители с кръвни групи 0- и A-
Хороскоп за 29 юни 2026
Дете пострада в катастрофа
Три коли се блъснаха на Аспаруховия мост във Варна
Изкуственият интелект вече променя политиката в САЩ на всяко ниво
Инвестициите в здравеопазване увеличават икономическата мощ на страните
Квантовите компютри вече са тук. Но какво всъщност представляват?
Войната с Иран върна търговията през пустините на Близкия изток
Неапол изпреварва Милано като икономически двигател на Италия
Ето едно уникално Ferrari, за което вероятно не сте чували
Кражбите на емблеми отново са на мода
Блестящ и спокоен, Никола Цолов взе четвърта победа за сезона
Малък стикер на стъклото спасява човешки животи
Механичните скорости се оказват полезни за шофьора
Путин проведе кризисна среща заради украинските атаки, засегнали доставките на горива
Витанов: Няма да режем доходи, пенсии и майчински въпреки тежкото наследство
Олег Невзоров: Продължаваме да изпълняваме всички поети наши задължения, работим по проектите ни
Роднини на 11-те жертви станали свидетели на катастрофата с малък самолет край Нанси
Терзиев: До 2000 нови места в детските градини и ясли догодина