Човек би си помислил, че след „наказанието“, причинено им от миналогодишния залог за преходна инфлация, консенсусните анализатори ще са по-отворени към начина, по който описват рецесията в САЩ за 2023 г., пише за Financial Times Мохамед Ел-Ериан, президент на кеймбриджкия Queens’ College и съветник на Allianz и Gramercy.
Те уверено твърдят обаче, че тази рецесия ще бъде „кратка и плитка“ и отново ни насърчават да „видим отвъд“ някакво голямо развитие. Притеснително е, че това може да представлява повторение на аналитичните и поведенческите капани, които присъстваха в злополучния инфлационен залог от миналата година, чиито последствия тепърва ще загърбваме.
Несъмнено залогът за „кратка и плитка“ рецесия има няколко аргумента. Пазарът на труда е силен, с все още значителни свободни работни места, които смекчават шока, изолирайки работните места от забавянето на растежа. Финансовите баланси на частния сектор са сравнително силни, с все още висок запас от спестявания, поддържащ потреблението на домакинствата; компаниите разполагат с кеш и дългове, които вече падежираха. И е по-малко вероятно банковата система да действа проциклично, като се имат предвид силните ѝ баланси, по-добрия нетен доход поради по-благоприятните лихвени маржове и ограничените корпоративни дефолти.
Всичко това предполага, че частният сектор няма да бъде този, който ще засили и удължи рецесията. Някои твърдят, че същото може да се каже и за публичния сектор, тъй като бързо забавящата се инфлация би позволила на Федералния резерв да намали и след това да спре покачванията на основната си лихва. Междувременно, разединеният Конгрес изключва значителни бюджетни ограничения за борба с високия държавен дълг.
Всичко тези аргументи са валидни. Но те не са определящи. Това, което е вярно за икономиката като цяло, далеч не е вярно за цялото население. Най-уязвимите хора и компании вече изчерпаха спестяванията си, изправени са пред по-ограничени възможности за доходи и имат по-малък достъп до евтини кредити. Тяхното вредно въздействие върху растежа не се компенсира лесно от по-заможните.
Въпреки че инфлацията ще спадне през следващите няколко месеца, вероятно ще видим устойчивост на лихвените проценти на ниво от около 4 процента. Има много причини за това - от заплатите, през променящия се характер на глобализацията, до многогодишното въздействие на пренасочването на веригите за доставки и на енергийния преход. Това е трудна ситуация за Фед. Тя се усложнява от факта, че той си има работа не просто с управлението на краткосрочна дилема растеж/инфлация, която става по-несигурна от забавените ефекти на изключително големите първоначални увеличения на лихвените проценти и от свиващото се парично предлагане. Федералният резерв се сблъсква с трилема, свързана и с финансовата стабилност.
Макар че фискалната политика няма да направи рязък завой към строгите икономии в абсолютен смисъл, тя ще бъде рестриктивна на относителна основа. Финансите ще бъдат засегнати по подобен начин - предпазливостта на банките при отпускане на заеми вероятно ще бъде засилена от свиването на ликвидността и по-голямото избягване на риска сред небанковите финансови институции.
Има го и глобалният поглед. САЩ не са единствената важна икономика, изправена пред забавяне на растежа. Европа вече е в рецесия, а Китай е парализиран от политиката си за нулев Covid. На следващо място е трудното излизане на Япония от контрола над кривата на доходността. И всичко това във време, когато моделите на растеж се нуждаят от основно преработване.
Такива едновременни свивания на растежа отварят вратата за порочни цикли, подчертавайки необходимостта от по-голямо смирение при прогнозирането на това, което предстои. Също важи и за поведенческите съображения.
Когато сме изведени от зоната си на комфорт от тревожни новини, нашите пристрастия често се задействат, за да направят новините по-малко обезпокоителни. Миналогодишната версия на това за консенсусните аналитици се сведе до „да, имаме висока инфлация, но не се притеснявайте, тя е преходна“. Тазгодишната версия е „да, изправени сме пред рецесия, но не се притеснявайте, тя ще бъде кратка и плитка“.
Както аналитичните, така и поведенческите фактори сочат, че трябва да сме предпазливи относно консенсуса за „кратка и плитка“ рецесия. Компаниите, правителствата, домакинствата и инвеститорите в акции трябва да планират с поглед към набор от възможни резултати, без нито един да доминира като базов. Подобна флуидност изисква защита във възможно най-голяма степен срещу политически грешки, неправилни корпоративни преценки и пазарни инциденти.
Планирането на сценарии за по-широк диапазон от възможни резултати е трудна работа и отнема време, а и голяма част от него в крайна сметка ще се окаже излишно. Залагането на крехка консенсусна прогноза обаче може да се окаже много по-вредно.


Внимание! Чакат ни мощни магнитни бури в следващите дни
Желязков посети Монетния двор, за да види лично как се секат българските евромонети (СНИМКИ)
"Toха" взе приз за цялостно представяне на кулинарния фес за Никулден във Варна (СНИМКИ)
Спипаха двама гастрольори, тарашили жилища и автомобили във Варна
Трима мъже от Попово са загиналите при зверската катастрофа край Търговище
Глобата от 140 милиона долара на Мъск показва, че ЕС губи самообладание
ChatGPT спечели правото си да се саморегулира. Това може да се развие зле
Германия ускорява мерките срещу дронове - зачестяват инцидентите на летищата
Биткойн опциите показват, че трейдърите се подготвят за крипто зима
Факторингът е трамплин за малкия бизнес при въвеждането на еврото
Най-бързата кола на XX век беше продадена за над 25 милиона долара
Какви са основните проблеми на 1.2 TSI на Volkswagen
Топ 10 на най-устойчивите на ръжда коли на старо
Кога са изобретени електрическите прозорци
Новото AUDI E7X изобщо не прилича на... Audi
Желязков: Българските евромонети ще са законно платежно средство от 1 януари
„Арда“ надви „Локомотив“ на „Лаута”
Астън Вила прекъсна серията на Арсенал с гол в края
Покровск: Градът, който промени войната в Украйна
Кадиров: Зеленски отдавна не е легитимен президент на Украйна