Русия няма притеснения от прекомерно обвързване с Китай

Русия няма опасения, че се обвързва прекалено много с китайската икономика и използването на юана става все по-широко, пише в анализ The Wall Street Journal. Износителите на енергийни ресурси все повече получават плащания в китайски юани, руският държавен фонд използва юани, а Министерството на финансите продаде част от резервите си в китайската валута, за да финансира бюджетния дефицит през януари. Бизнесът започва да взима заеми в юани, а домакинствата - да пестят в китайската валута.

Всичко това поставя още един въпрос - възможно ли е чрез своите действия Русия да разруши базираната на долара световна финансова архитектура? Според Есвар Прасад, бивш ръководител на Международния валутен фонд в Китай, изграждането на сегашната система е отнело десетилетия, а процесът е бил бавен, труден и скъп. През 2015 година Китай изгради своя финансова система - конкурент на Swift, но все още не може да я наложи. Дори и обединени китайските и руските банки все още разчитат на световната банкова система, за да извършват трансакции.

"Сега обръщането към юана е единственият рационален избор за Русия и [руския президент Владимир] Путин", коментира Александър Габуев, сътрудник във фондация "Карнеги". Говорител на Министерството на финансите признава, че китайските юани "повишават значинето си" за държавния фонд, като през декември делът им се увеличава до 60%.

По данни на руската Централна банка към юни 2021 година валутните резерви в страната са основно в евро - около 1/3, следвани от злато (около 22%) и щатски долари (към 16%). На юана се падаха едва към 13-14% от резервите в чужда валута.

Русия започна да намалява зависимостта си от долара след анексирането на Крим през 2014 година и въвеждането на санкции от страна на институции в САЩ. През 2022 година Москва започна постепенно да се отказва и от еврото, след като Западът блокира 300 млрд. долара от активите на централната банка заради инвазията на Русия в Украйна.

Бумът в търговията между Русия и Китай също насърчава все по-голямата употреба на юана. Връзките мужду двете страни се задълбочават - Русия е източник на евтини енергийни източници (петрол основно), а Китай доставя чипове и други технологии, посочва още американското издание.

По данни на централната банка руските домакинства държат депозити в юани на стойност 6 млрд. долара към края на 2022 година. Общо руснаците държат депозити в чужди валути на стойност от 53 млрд. долара, като водеща все още е единната европейска валута. От години руснаците пестят в евро или долари, за да се защитят от волатилността на рублата, разказват руски анализатори. Това обаче се промени през миналата година, защото банките наложиха такси върху тези депозити, а много руснаци се опасяват от санкциите на Запада.

Депозитите в юани имат по-ниска лихва от тези в рубли, но хората ги виждат като вариант за защита срещу девалвация на рублата.

Големият бизнес също започна да използва юани - големите енергийни износители получават плащания във валутата, а "Русал" стана първата голяма компания, която емитира емисия ценни книжа в юани през август 2022 година. Последваха я още "Роснефт" и други петролни компании.

"Когато хората виждат, че рублата става все по-слаба, те не се интересуват от валутата, а искат просто да спасят парите си", комертира финансовият консултант Олга Гогаладзе.