Еврозоната е изпаднала в минирецесия през зимата заради енергийния шок

През зимата еврозоната претърпя най-леката възможна рецесия, след като руската война в Украйна предизвика покачване на цените на енергоизточниците. 

Икономиката на 20-те държави се е свила с 0,1% между януари и март, показват ревизираните данни от четвъртък. След като този спад се прибави към понижението за четвъртото тримесечие със същия размер, се стига до първото шестмесечно свиване след пандемията от Covid-19.

Анализаторите, анкетирани от Bloomberg, бяха изчислили, че в началото на годината производството е било в застой.

Резултатът ще бъде удар за банкерите и служителите на Европейската централна банка, които многократно заявяваха, че спадът може да бъде предотвратен, въпреки че инфлацията се покачи до най-високото си ниво от въвеждането на еврото.

Централните банкери обаче ще се успокоят, че благодарение на предоставените от тях помощи за милиарди евро за домакинствата в целия блок не се сбъднаха опасенията за много по-сериозни икономически щети след инвазията на Русия.

След като растежът вероятно ще се възстанови през това тримесечие, правителствата ще продължат да намаляват фискалната подкрепа. ЕЦБ също едва ли ще промени курса си в момент, в който наближава краят на историческата ѝ кампания за повишаване на лихвените проценти, като тя смята, че преодоляването на инфлацията е предпоставка за устойчива икономическа експанзия.

По данни на Евростат слабостта на еврозоната през първото тримесечие се дължи на спад на правителствените и частните разходи. Запасите са имали отрицателен принос, докато търговията е подкрепила производството.

Данните на Евростат следват германските данни, които разкриха, че най-голямата европейска икономика също е преживяла зимна рецесия, както и Гърция и Ирландия, докато Естония не е отбелязвала растеж от края на 2021 г. Други три държави от еврозоната - Литва, Малта и Нидерландия - също отчитат свиване през първото тримесечие.

Оттогава перспективите се подобриха. През миналия месец Европейската комисия повиши прогнозата си за региона и сега предвижда, че брутният вътрешен продукт ще се повиши с 1,1% през тази година и с 1,6% през 2024 г.

Положителни сигнали има и по отношение на инфлацията. Макар че ръстът на цените остава три пъти по-висок от целевата стойност от 2%, както общата, така и базисната инфлация отстъпиха повече от очакваното през миналия месец, а очакванията на потребителите също са умерени.

Това няма да попречи на ЕЦБ да повиши депозитната си лихва с четвърт пункт до 3,5% през следващата седмица.