Фабричната активност в еврозоната се свива до най-ниското си ниво от пандемията насам

Фабричната активност в еврозоната се е свила през юли до най-ниското си ниво от пандемията от Covid-19 насам. Това се дължи на отслабналото търсене въпреки резкия спад на производствените цени, съобщава Ройтерс, позовавайки се на най-новите данни от проучване поръчано от Hamburg Commercial Bank (HCOB) на S&P Global.

Окончателният индекс на мениджърите по поръчките (PMI) в еврозоната се е понижил до 42,7 пункта през юли от 43,4 пункта през юни, съвпадайки с предварителните оценки. Това е най-ниското отчетено ниво на индекса от май 2020 г. насам, оставащо под границата от 50 пункта, разделяща растежа от спада.

Подиндексът, отчитащ обема на произведената продукция, част от съставния PMI, се е понижил до 42,7 пункта през юли спрямо 44,2 пункта през предходния месец, отбелязвайки най-големия си спад от над 3 години.

Спадът във фабричното производство в Германия, Франция и Италия се е задълбочил през юли спрямо предходния месец на фона на по-слабото търсене. Индексите на мениджърите по поръчките на трите най-големи икономики в еврозоната през юли остават под границата от 50 пункта.

Германия

Спадът в производствения сектор на Германия се засилил в началото на третото тримесечие, тъй като производителите на стоки са регистрирали по-рязък спад на новите поръчки, фабричните цени и продукцията през юли, показа проучване във вторник.

Окончателният индекс на мениджърите по поръчките (PMI) в производството на HCOB, което формира една пета от брутния вътрешен продукт (БВП) на Германия, се е понижил до 38,8 пункта през юли спрямо 40,6 пункта през юни.

Индексът през юли бележи шести пореден месечен спад, оставайки на най-ниското си ниво от май 2020 г. насам. Той потвърждава и предварителната оценка, запазвайки се доста под нивото от 50 пункта.

„Резултатите не са добри“, коментира Сайръс де ла Рубия, главен икономист в Hamburg Commercial Bank AG, особено за новите поръчки, които отбелязват един от най-ясно изразените си спадове от приблизително три десетилетия, и заетостта, която се свива за първи път от 2021 г.

Рубия отбелязва също, че спадът на разходите за материали, вложени в производството, както и цените на крайните продукти са се понижили с най-бързия си темп от световната финансова криза насам.

Очакванията за бизнес перспективите са се влошили за трети пореден месец, достигайки най-ниското си ниво от ноември насам, което сигнализира за нарастващ песимизъм, тъй като компаниите се опасяват, че забавянето на търсенето може да се окаже устойчиво.

„Рисковете германската икономика да се затрудни през втората половина на годината очевидно се увеличават“, твърди Де ла Рубия.

Германската икономика стагнира през второто тримесечие на 2023 г., като не отговори на очакванията за скромен растеж, тъй като слабата покупателна способност, по-високите лихви и малкият обем на фабричните поръчки натежаха на най-голямата икономика в еврозоната.

Франция

Във Франция промишлената активност също се е свила през юли в сравнение с предходния месец. Индексът на мениджърите по поръчките (PMI) в производството отчита спад през юли до 45,1 пункта спрямо 46 пункта през юни. Това също е най-ниското ниво на френската фабрична активност от май 2020 г. насам.

За свиването са допринесли двата основни компонента на основния PMI – продукция и нови поръчки, които са се понижили за четиринадесети пореден месец. Освен това спадът и в двата случая се дължи основно на сектора на междинните стоки, показват данните, разделени за трите основни индустриални групи.

Някои компании съобщават, че отчитат спад на продажбите заради конкурентен натиск от чуждестранни фирми. Броят на новите поръчки също е намалял през юли с най-бързия темп си темп от май 2020 г. насам.

Италия

Фабричната активност в Италия вероятно е продължила да спада в началото на третото тримесечие, след като допринесе за свиването на икономиката.

Индексът, базиран на проучване сред мениджъри по поръчките в промишлеността от S&P Global, се е повишил до 44,5 пункта през юли – малко над нивото си през юни, но оставайки доста под границата от 50 пункта за четвърти пореден месец.

„В началото на третото тримесечие италианската индустрия остава заседнала в рецесията, която продължава вече около година“, коментира в доклада Тарик Камал Чаудри, икономист в Hamburg Commercial Bank. „Производственият сектор отчита огромен спад в търсенето.“

Докладът подчертава как слабостта на индустриалното производство продължава да тежи върху третата по големина икономика в еврозоната в момент, в който Европейската централна банка предупреждава за влошаващи се перспективи за растеж, докато затяга паричната политика.

Министърът на финансите Джанкарло Джорджети в понеделник отдаде неочаквания спад на БВП през второто тримесечие главно на производството.

Той подчерта, че секторът на услугите продължава да се разширява, макар и „по-умерено“, и че свиването няма да промени прогнозата на правителството за тази година. Докладът на индекса за мениджърите на поръчките в сектора на услугите, който ще бъде публикуван в четвъртък ще покаже как се е справила тази част от икономиката през юли.

Както в Германия, двигателят на икономиката на еврозоната, така и в Италия фабриките страдат от слабото световно търсене, предизвикано главно от Китай, докато разходите по заемите им също се повишават, тъй като Европейската централна банка увеличава лихвите с цел да забави инфлацията.