Производствената дефлация в Китай не достига до потребителите в развитите страни

Дефлацията за един икономист е малко по-сложна от „падащa цена“. Индивидуалните цени се повишават и намаляват през цялото време, което показва промени в търсенето и предлагането на един продукт, но дефлацията е по-широкообхватен спад на много цени. Общият спад на цените е сигнал, че има дисбаланс в икономиката, което е по-голям проблем от дисбаланса на конкретен продуктов пазар, пише за Financial Times Пол Донован, главен икономист на UBS Global Wealth Management.

Днес Китай има отрицателни нива на инфлация сред редица ценови показатели. Потребителските цени паднаха през юли за първи път от две години, преди да се върнат на положителна територия през август. Цените на хранителните продукти (особено свинското и други меса) представляват голяма част от колебанията. Цените на месото се понижиха с 14% през юли на годишна база, преди спадът да се забави до 10,5% през август.

Има и други цени, които намаляват - домакински уреди и транспорт, например - но има и значителни увеличения в области като туризма. Производствените цени продължиха да отстъпват и през август - за 11-ти пореден месец. От 29-те основни подкатегории, за които имаше публикувани данни през август, цените спадат в 20. Експортните цени на Китай също се свиват в повечето категории продукти.

Въпреки че като цяло потребителските цени са статични, впечатлението от широкия диапазон от индекси е, че Китай има общ спад в цените в промишления си сектор. Това повдига въпроса дали Китай ще изнесе тази дефлация към останалия свят.

Анализатори посочват, че Китай е в края на много глобални производствени вериги и е най-големият производител в световната икономика. Въпреки че потребителските цени в Китай и доста от цените на производител могат да бъдат игнорирани като местни проблеми (тъй като повечето от продуктите в тези категории се продават на местно ниво), един повърхностен анализ на тенденцията за падане на експортните цени изглежда сочи, че дефлационна вълна е на път да достигне развитите икономики.

Де да беше толкова просто, пише Пол Донован.

Китай е в края на много производствени вериги, но не и в края на веригите за доставки. Веригите за доставки завършват в супермаркетите и на уебсайтовете на търговците на дребно в Европа и САЩ. Има много неща, които се случват между фабриките и крайния потребител, категоричен е икономистът.

Потребителят не просто плаща за стоките, но и за да покрие търговските данъци, складовите разходи, транспортните разходи, разходите за търговия на едро, разходите за продажба на дребно, рекламните бюджети, финансовите разходи и данъците върху продажбите - и, разбира се, маржове на печалба за всяко звено от удължаващата се верига на доставки. Всяка от тези брънки е местен компонент на цената, която потребителят плаща, и ще се движи независимо от цените на износителите или местните производители.

Много прост начин за разбиране на важността на ценообразуването след производството е да се разгледа относителното значение на различните сектори на икономиката. В САЩ брутната добавена стойност на складирането, транспорта, търговията на едро и дребно е повече от 15 процента от икономиката. Добавената стойност от производството в САЩ е около 11 процента от икономиката. Това е само пример за относителната важност на различните сектори от веригата за доставки, но много силно загатва за ограничената роля на производителите при цените.

Някои сектори на икономиката позволяват по-подробно разглеждане. За определени продукти могат да бъдат сравнени доставките на местните производители в САЩ (стойността на стоките, напускащи фабриката), нетната търговия с тези стоки и колко харчи потребителят за същите тези артикули в магазини и уебсайтове. По този начин става ясна стойността на местното производство, продадено на местния потребител; стойността на внесените стоки, намиращи се на доковете; и стойността на продажбите към крайния потребител.

Дрехите и обувките, както и домакинските мебели, взети заедно, представляват само около 10 процента от вноса на САЩ от Китай. В тези сектори местните и чуждестранните производители получават около 30-40 процента от цената, плащана от потребителя в САЩ.

Това не означава, че износителите получават толкова нисък дял от потребителската цена за всички артикули. За автомобилите чуждестранните и местните производители получават около две трети от потребителската цена. Но като цяло износител, който продава в САЩ, може да очаква да получи по-малко от половината от цената, която потребителят плаща.

Това означава, че дефлацията на експортните цени на Китай вероятно ще бъде скромна дезинфлационна сила за останалия свят. Разходите и, което е критично през последните месеци, маржовете на печалба, които възникват по-нататък във веригата на доставки, ще ограничат влиянието на дефлацията на експортните цени в Китай върху потребителските цени в развитите икономики.