Кристофор Павлов: България може да излезе на пазара за еврооблигации през четвъртото тримесечие

България може да излезе на пазара за еврооблигации през четвъртото тримесечие на тази година с емисия до 3,8 млрд. евро. Това съобщи в предаването „В развитие“ на Bloomberg TV Bulgaria Кристофор Павлов, главен икономист на УниКредит Булбанк.

„За хората, с които разговарям и купуват български дълг на външните пазари, е неразбираемо как е възможно, след като българските проевропейски партии направиха толкова много за влизане на страната ни в еврозоната, сега да не могат да съставят правителство, и този процес се забавя и дори може да дерайлира, защото има риск за това“, анализира следизборната ситуацията и очакванията на инвеститорите икономистът.

Той обаче се надява лидерите на трите проевропейски партии  у нас да излязат от режима на остро противопоставяне, да загърбят личните си антипатии и да влязат в сътрудничество.

По думите му от конвергентните доклади на Европейската комисия и Европейската централна банка се разбира, че в България процесът на дезинфлация се развива с голяма скорост и ако траекторията на тези процеси се екстраполира напред в бъдещето, най-вероятно страната ни ще успее да постигне числовите стойности, които се използват за оценка на България да покрие критерия за инфлацията.

Павлов очаква като най-вероятен сценарий за политическата сцена на България е да се сглоби проевропейско правителство на база резултатите от последните парламентарни избори. „Главните задачи на бъдещите ни управници, които и да са те, ще е работата по влизането в еврозоната и присъединяването ни към Шенген“, съветва главният икономист на УниКредит Булбанк.

Кристофор Павлов предупреди, че ако се отложи влизането в еврозоната след средата на 2025 г., например на 1 януари 2026 г., това излага България на други рискове. „Това означава, че догодина трябва да водим по-предпазлива фискална политика, отколкото бихме искали, защото сме близо до трите процента“, подчерта той и прогнозира, че икономиката тепърва ще се адаптира към една много по-ниска инфлация и ръст в доходите на потребителите.

„При изчисленията на Уникредит Булбанк за референта стойност е взета „чистата стойност“. Тя е по-различна от тази на Европейската централна банка и Европейската комисия“, посочи Павлов.

Според него прогнозите за ръст на БВП до 2,5% през тази година се дължат на много фактори, като един от тях със сигурност остава потреблението на домакинствата. „То се оказва по-силно отколкото анализаторите са си представяли. През тази година се наблюдава увеличение както в заплатите, така и в кредита за домакинствата, който създава допълнителни стимули за агрегираното търсене в икономиката“, обясни икономистът и подчерта, че това се отнася и до България и ЕС, като очаква двигателят на Европа да продължи да е вътрешното търсене и по-специално бързият ръст на разходите.

По думите му тенденциите при търговията, от своя страна, са различни, като за правилни статистики и прогнози се използват агенции от частния и публичния сектор, които да представят цялостната картина в страната. Павлов смята, че очакванията за износа са да се покачи повече, отколкото вноса. 

Ще влезе ли България по-рано от 2026 г. в еврозоната? Как ще повлияе бъдещето на Европа върху страната ни? Ще постигне ли икономическите си цели България или политическата картина ще я спре? Как се включват различните централноевропейски страни в процесите с проактивни действия в политиката на ЕС?

Вижте целия разговор във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие” гледайте тук.