Какво може да научи Великобритания от канадските пенсионни фондове

Когато се анализират недостатъците на пенсионната система на Обединеното кралство, вниманието често се насочва от другата страна на Атлантическия океан към Канада и нейните гигантски пенсионни фондове, които се превърнаха в сила в международните финанси, особено относно прякото им управление на непублични активи.

Планът на Великобритания да стимулира инвестициите в своята икономика и да спре изтеглянето на средства от местни акции се основава до голяма степен на консолидирането на пенсионните фондове, така че те да изглеждат повече като канадските. Но дали това ще реши проблемите на Обединеното кралство? Разглеждайки двете държави, анализът е сложен, пише редакторът на Financial Times Тоби Нангъл.

Някои от проблемите на двете икономики всъщност изглеждат сходни. БВП на отработен час във Великобритания нараства само с 0,6 процента годишно от 2015 г. насам, около половината от темпа в САЩ. Растежът на производителността в Канада е почти толкова слаб.

Експертният консенсус и в двете страни обвинява за този проблем липсата на вътрешни инвестиции. В края на 2023 г. повече от 70 британски бизнес лидери написаха отворено писмо до финансовия министър Джеръми Хънт, оплаквайки се, че пенсионните фондове лишават Обединеното кралство от капитал и го призоваха да направи повече, за да обърне спада на вътрешните капиталови пенсионни инвестиции. Месеци по-късно 92 канадски бизнес лидери отправиха подобно послание до министъра на финансите на Канада.

Този проблем възниква въпреки факта, че и двете страни имат огромни количества средства в пенсионните си системи. Призивите за увеличаване на вътрешните инвестиции трябва да съответстват на наличните възможности. И тук се крият някои от разликите между двете държави.

Докато Великобритания отвори основните си летища, електрическата си система, водоснабдяването и мрежата за отпадъци за частни фондове, шансовете за канадските пенсионни фондове да инвестират в собствената си критична инфраструктура са оскъдни. Там, където възникнаха възможности за инвестиране - например финансиране и изграждане на системата на метрото в Монреал - пенсионните фондове се възползваха от тях. Канадските схеми едва ли могат да бъдат обвинявани, че не са опитали. А капиталът потече към инфраструктурата на Обединеното кралство независимо от своята националност.

Въпреки това способността на Великобритания да предлага нови инвестиционни проекти, за да отговори на потенциалното местно търсене, е под въпрос. По-рано тази година доклад на Целенасочената финансова комисия, форум на фигури от местните власти, установи такъв недостиг на експертиза в местното планиране, че те препоръчаха на инвеститорите да се обединят, за да финансират допълнителни служители по планирането, за да разчистят натрупаните кандидатствания. Ако наскоро консолидираните пенсионни фондове в Обединеното кралство се опитат да насочат много нови пари за инвестиции в инфраструктура на Обединеното кралство, може да се затруднят. Британските управленци, подобно на канадските си колеги, ще трябва да се съсредоточат върху предлагането толкова, колкото и върху търсенето, ако искат да стимулират инвестициите.

В областта на капитала за развиващи се компании проблемът не е толкова голямото предлагане в Обединеното кралство. Великобритания не страда от липсата на висококачествени фирми на ранен етап. Страната се превърна в най-големия европейски център за рисков капитал и капитал за растеж - набирайки повече от следващите два най-големи пазара взети заедно - дори без вътрешен пенсионен капитал. Въпросът е по-скоро свързан с липсата на капитал за подкрепа на компаниите, които се разрастват. Схемите за консолидиране биха могли да отворят вратата за по-големи разпределения към инвестиции в рисков капитал, които обикновено имат висока дългосрочна възвръщаемост както за инвеститорите, така и за икономиката.

За листнатите в Обединеното кралство акции ситуацията е по-малко обещаваща. Дори пенсионните фондове в Обединеното кралство да тръгнат по канадския път към консолидация, изглежда малко вероятно това да е панацея за въпросните акции, изразена в значително увеличение на стратегическите разпределения към тях. Световната тенденция е да се инвестира глобално, подхранвана от опасенията относно риска от концентрация, който съпътства пристрастието към родната страна.

Но представата, че фирмите в Обединеното кралство имат по-висока цена на капитала поради намаляващото пристрастие към дома, се оспорва. Кийт Амбахтшиър, почетен директор на Международния център за пенсионно управление, твърди, че поради глобалната промяна местните компании не страдат от достъп до капитал. Пенсионните фондове в Канада и Обединеното кралство насочват средства извън страната си, но същото важи, казва той, и за фондове от Австралия, Европа, Близкия изток, Сингапур и други държави. Нещата се изравняват.

Консолидирането на фондове трябва да отключи по-евтини начини за разпределение към така наречените продуктивни финанси. И като се имат предвид огромните данъчни кредити, предоставяни на пенсионерите, справедливо е британското министерство на финансите да има думата къде се инвестират пенсиите - ако го пожелае. Но ако нещата се оставят на самотек, малко вероятно е страненето от акциите на вътрешния пазар да спре, камо ли да се обърне скоро, завършва Нангъл.