Кога частните пенсионни дружества ще могат да инвестират високорисково

В България вече имат достатъчно големи натрупвания както в универсалните, така и в професионалните пенсионни фондове. В същото време осигурените са на различна възраст – млади, които търсят рисково инвестиране и висока доходност, и хора в пенсионна възраст, за които консервативният подход е подходящ. Очевидно е, че целите на тези групи са различни по отношение на доходността и затова е предизвикателството пред пенсионноосигурителните дружества въвеждането на мултифондовата система. Това каза Георги Тодоров, изпълнителен директор и член на УС на ПОАД „ЦКБ-Сила“, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria.

Събеседникът обясни, че младите търсят по-рисково инвестиране за по-висока доходност, тоест при инвестициите в средносрочен и дългосрочен план да се виждат сериозни ръстове на доходността. И обратното – „при хора в предпенсионна и пенсионна възраст няма нужда да се рискува с техните активи, които управляваме, защото във всеки един момент могат да почукат на вратата и да поискат пенсионно плащане“, каза събеседникът.

В момента текат разговори за навлизането на мултифондовете, които не са навлезли още в България, но целта е да поставят основите на подобен законопроект.

„Хърватия наскоро въведе мултифондове в задължителното осигуряване, за да разреши на пенсионноосигурителните дружества да разделят осигурените лица най-вече по възраст, така че в първите години на натрупване управляващите дружества да предприема по-висок риск“, посочи Тодоров.

Той обясни, че в агресивния фонд могат да се осигуряват например лица до 45 години. При този фонд би трябвало да преобладават инструменти с по-рисков профил, а средствата на останалите осигуряващи се да бъдат в по-консервативен фонд. „Той би могъл да инвестира в ДЦК, както и в първокласни корпоративни облигации, където да се търси ниска доходност, но да са с минимална волатилност и във всеки момент да се гарантира положителна доходност спрямо някакъв предходен момент", коментира изпълнителният директор на ПОАД „ЦКБ-Сила“. 

Според него би трябвало да се изработи закон, да се проведе доста голяма обучителна и разяснителна кампания за населението в тази посока. И самото въвеждане в обозрим период - година и половина или две, ще бъде доста голямо предизвикателство, защото универсалният фонд например ще се разцепи на три фонда, допълни Тодоров.

„Отговорността да управляваш спестяванията на хората за пенсия не е малка, защото пенсионният модел в България е създаден така, че пенсионноосигурителните дружества управляват няколко фонда – универсален (за родените след 1960 година), професионален (за категорийните работници) и доброволен - за тези, които искат да се осигуряват сами или техните работодатели ги осигуряват за т.нар. "трети стълб", сподели гостът. Отскоро се въведоха и два фонда за плащане на пожизнени пенсии на разсрочени плащания, допълни той. 

"Пенсионното дружество "ЦКБ - Сила", в петте фонда, управлява малко над 2,1 млрд. лв. към края на март. Пазарът пораства - над 20 млрд. лева са активите на всички пенсионноосигурителни дружества", посочи събеседникът.

Тодоров добави, че големият проблем на втория пенсионен стълб е, че все още има слабо познаване за правата на осигурените по отношение на задължителните фондове и второ - какви преференции получава лицето, като се осигурява в доброволен фонд.

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria.