Политиката на едно дете доведе до икономически бум, но сега Китай си плаща за нея

Преди повече от 40 години Китай въведе правилото за едно дете в семейството и тя промени драстично работната сила в страната - грижейки се за по-малко деца, китайците работят повече и са по-продуктивни, пише The Wall Street Journal. Така само за няколко години делът на населението в трудоспособна възраст расте по-бързо от това, което не работи и това е част от китайското икономическо чудо.

Но тази политика има своята цена и сега Китай я плаща - ограничаването на раждаемостта преди четири десетилетия означава означава по-малко работници сега и по-малко жени във фертилна възраст. Данни на ООН показват бързото застаряване на китайската нация и организацията предрича в свой анализ, че населението на страната ще намалее наполовина до края на това столетие.

През 70-те години на миналия век властите в Китай се опасяват, че бързорастящото население ще "изяде" ограничените ресурси на страната. И Дън Сяопин е категоричен - нямаме друг избор, освен да въведем политика за едно дете в семейството."В противен случай нашата икономика няма да се развива добре", казва още той.

Младите китайци помагат за бързия икономически растеж във всички развиващи се икономики, включително и в Япония, чиято икономика е разбита след войната. Икономистите наричат това "демографски дивидент", но ефектът трае няколко десетилетия.

Но сега населението застарява и според изчисленията на ООН от 1,4 млрд. днес ще бъде 639 млн. души през 2100 година. Това е значително намаление спрямо прогнозираните преди две години почти 767 млн. души.

И прогнозите на ООН са по-оптимистични спрямо очакванията на анализаторите от Академията на социалните науки в Шанхай и университета в австралийския щат Виктория. Те прогнозират, че китайците ще намалеят до едва 525 млн. души до края на века.

Разбира се, че няма доказателства, че това е резултат от политиката за едно дете, но сравнението с други икономики е показателно. Данните на ООН показват, че прозорецът на "демографския дивидент" се отваря по-бързо в Китай спрямо останалите развиващи се икономики, но и се затваря по-бързо. Сега населението бързо застарява и на работещите тежат все повече пенсионери, пише още WSJ.

Но началото беше наистина забележително - Китай се превърна в "световна фабрика", в която милиони младежи работят, решени да се измъкнат от бедността. Китайската икономика записва двуцифрен ръст в продължение на десетилетия. През 2008 година светът навлезе във финансова криза, която обаче подмина Китай, където икономическият растеж продължи и само няколко години по-късно страната изпревари Япония като втората по големина икономика в света.

Икономистите обаче коментират, че към 2013 година демографският дивидент вече се изчерпва за китайската икономика. За сравнение в Индия населението следва по-естествена прогресия, а в САЩ притокът на имигрантите помага да се противодейства на застаряването на населението.

Вероятно до средата на века ефектът на застаряващото население няма да се отрази толкова сериозно върху икономиката - или докато децата, родени по време на действието на политиката за едно дете, наближат до пенсионна възраст и все още могат да се грижат за своите възрастни родители. Прогнозите на ООН сочат, че до 2050 година делът на китайците над 65 години ще бъде 31%. До 2010 година ще достигне до 46%. В същото време в САЩ се очаква те да бъдат съответно 23% и 28%.

ООН ревизира и прогнозата си за раждаемост за тази година - от 10,4 млн. бебета, очаквани през 2022 година, до под 9 млн. И това е резултат не само на по-малкия брой жени във фертилна възраст, а и на нежеланието на китайките да раждат и да създават семейство. На този фон застаряванет е все по-видимо - до края на 2025 година се очакват още 40 млн. нови пенсионери, или населението на Канада.

Решението за Пекин е автоматизирането на работата, новите технологии и повишаването на нивото на образованието в страната.