Икономика без теория на цените е знание без мъдрост

Ето една икономическа задачка: ябълките се доставят от конкурентна индустрия, а крушите се осигуряват от монополист. По стечение на обстоятелствата се продават на една и съща цена. Гладни сте и бихте се зарадвали еднакво на ябълка или круша. Ако ви е грижа за икономисването на обществените ресурси, какво трябва да купите, пита на страниците на Wall Street Journal Стивън Ландсбърг, професор по икономика от Рочестърския университет (Ню Йорк).

Повечето от моите второкурсници по икономика могат да решат тази задача, която включих на изпит. Почти никой друг не може. Изпробвал съм я върху много умни адвокати, счетоводители, предприемачи и учени. Не може и най-новата версия на изкуствения интелект ChatGPT, посочва Ландсбърг.

Първо ще ви кажа отговора, а после поуката. В една конкурентна индустрия цените са доста добър показател на разходите за ресурси. При монопол цените обикновено отразяват значителна надценка. Така че една ябълка за 1 долар, продадена от конкуриращ се прозиводител, вероятно изисква ресурси на стойност почти един долар за производството ѝ. Круша от 1 долар, продадена от монополист, е по-вероятно да изисква, да речем, 80 цента ресурси. За да сведете до минимум потреблението на ресурси, трябва да купите крушата.

Поуката е, че имаме нужда от добре подготвени икономисти. Икономистите знаят неща, които са верни, важни и напълно контраинтуитивни за всеки, който не е преминал правилния вид обучение – и поне засега това включва и чатботовете като ChatGPT.

Икономистите се учат да разсъждават бързо, задълбочено и точно, достигайки от фактите до важно заключение. Това умение обикновено се преподава в курсове, наречени теория на цените или понякога Чикагска теория на цените в чест на академичното място, където е развито във форма на изкуство от такива практици като Милтън Фридмън, Джордж Стиглър, Гари Бекър и Деърдри Макклоски.

Курсът по теория на цените обхваща почти същия материал като курса по микроикономика, а каталозите на колежите често използват двете заглавия взаимозаменяемо. Но теорията на цените поставя много повече акцент върху решаването на проблеми и приложенията в реалния свят. Един добър студент по микроикономика може да напише есе за монополно ценообразуване. Един добър студент по теория на цените може да реши горепосочената задача.

Теорията на цените изглежда постепенно изпада от учебната програма по икономика. Проучвайки предлаганите курсове на най-добрите няколко десетки факултета по икономика, виждам много повече предлагани курсове по теоретична микроикономика и много по-малко по теория на цените, отколкото преди пет години. Говорил съм с много икономисти, които са забелязали същото.

Не съм сигурен защо се случва това, посочва авторът. Може би се дължи на студентите, които изискват курсове, в които могат да успеят, като запаметят учебника, вместо да се научат как да мислят. Но ако завършващите икономика не се учат как да мислят за нея, тогава кой ще го направи?

Ето още един от моите изпитни въпроси: след като слана унищожи половината портокалова реколта във Флорида, цената на портокалите се удвоява и производителите на портокали се радват на извънредни печалби. Това доказателство ли е за монополна власт сред портокалопроизводителите?

Отговорът е категорично не. Ако извънредните печалби са толкова лесно достъпни, нито един монополист няма да чака слана. Много преди да настъпи такава, той вече ще е отнел половината си реколта от пазара - вероятно като засади по-малко дървета.

Повечето от моите студенти разбират правилно този въпрос. Но когато го зададох на най-добрите студенти по икономика в престижен колеж, който вече не преподава теория на цените, всеки от тях можеше да обясни съответната теория, но не успя да отговори правилно на въпроса. Колко от тези студенти ще продължат да правят кариера като антитръстови регулатори?

Икономика без теория на цените е знание без мъдрост. Всеки икономист може да анализира данни, за да прецени колко живота биха били спасени, ако им задължителни столчета за малки деца в самолетите, както при автомобилите. Необходим е обаче теоретик на цените, за да се постави въпросът колко живота биха били загубени, когато произтичащото увеличение на цените на самолетните билети подтикне семействата да предпочетат много по-опасното шофиране. Теорията на цените ражда по-мъдри управленци и по-умни избиратели. Трагедия е ако не я преподаваме, завършва Ландсбърг.