Три години след завръщането на талибаните Афганистан продължава да тъне в мизерия

Три години след завръщането на талибаните на власт афганистанската икономика е с "нулев растеж", населението тъне в бедност, хуманитарната криза се задълбочава, а надежда за подобрение в близко бъдеще няма, пише Франс прес в материал, цитиран от БТА.

През 2021 г. новата власт наследява вече установена администрация, цените се понижават, местната валута се стабилизира, корупцията намалява, а събирането на данъците се оптимизира.

Най-важното обаче е възстановената сигурност, създаваща благоприятен климат за бизнес, отбелязва АФП. След 40 години на войни хора и стоки се придвижват безопасно от Кабул до Херат на запад, от Мазари Шариф на север до Джалалабад на изток.

Въпреки това брутният вътрешен продукт (БВП) на Афганистан се е свил с 26 на сто през 2021 г. и 2022 г., по данни на Световната банка, според които "растежът през идните три години ще е нулев, а доходът на глава от населението ще спадне под демографския растеж".

Външната помощ за развитието на Афганистан де факто е спряна, тъй като правителството не е признато от почти нито една страна. Хуманитарната помощ на практика не достига до нуждаещите се и една трета от 45 милиона афганистанци преживява единствено с хляб и чай, а безработицата придобива огромни размери.

Афганистан, който е богат на минерали, има и голям селскостопански потенциал, но страда от изтичането на мозъци, липсата на инфраструктура, чуждестранен опит и финансиране.

"Най-важното при войната е да се намерят стратегически партньори", каза пред АФП Сулейман бин Шах, заместник-министър на търговията на следващата сутрин след влизането на талибаните в Кабул преди три години.

Кабул успя да намери такива партньори: "С Русия, Китай, Пакистан, Иран (и републиките в Централна Азия) си сътрудничим добре", изрази задоволството си Ахмад Захид, заместник-министър на търговията и промишлеността.

Проектът Mes Aynak, второто находище на мед  в света, изоставен от 2008 г., беше възстановен неотдавна съвместно от Кабул и Пекин.

За да бъде наваксано изоставеното обаче, "трябва отново да отворим банковите канали", блокирани от западните санкции и замразяването на авоарите на централната банка, каза Шах.

За да разбере как живеят местните жители, АФП е направила анкета сред афганистанците в Кабул, Херат и Газни (централната част на страната).

Щастливият предприемач

На 54 години Азизула Ремати е щастлив предприемач. Очакванията са фабриката му за шафран да удвои производството си тази година.

"Преди искахме да инвестираме извън страната, но с възвърналата се сигурност и улеснения износ, предпочитаме да инвестираме в Афганистан", твърди той.

До 2021 г. неговата компания Red Gold Saffron Company е изнасяла шафрана, ескортиран от охрана до летище Херат. "Сега вече няма проблем", заяви Ремати, който изнася подправката в 27 страни.

Във фабриката жени обработват червените плодници на ценната подправка.

Едва 50 на сто от афганистанските работодатели обаче наемат жени. Ограниченията на талибаните за работа и образование на жените тежат върху икономиката.

Бездейният музикант

Уахид Некази Логари е бил член на Националния оркестър и е изнасял концерти на "саренда", традиционен струнен инструмент, и на хармониум, чак до Индия.

"Издържах цялото си семейство, живеехме добре", казва 46-годишният афганистанец в скромната си къща в предградие на Кабул. "С основаването на Ислямското емирство музиката беше забранена. Сега съм безработен", разказва той.

За да изхрани седемчленното си семейство, от време на време кара такси и печели едва 5000 афгана на месец (65 евро), една пета от това, което са му носели концертите.

"Талибаните претърсиха къщата ми, както на всички в Кабул", разказва музикантът. "Видяха инструментите. Казах им, че вече не свиря на тях и ги спасих от унищожение". "Никой не ни каза: вече не свирите, но ние ще намерим начин, чрез който да изхранвате семействата си",  оплаква се той.

Снимка: Victor J. Blue/Bloomberg

Козметичката, която се крие

Заповедта за затваряне на салоните за красота миналата година "разбива сърцето й", но Сайеда (използва псевдоним) се премества преди четири месеца на друго място  в Кабул.

"Наехме това място с условието клиентите да идват много дискретно, а някои от служителите ни да спят в помещението, така че съседите да си помислят, че тук живее семейство", казва 21-годишната жена.

"Преди имахме по 30-40 клиенти на ден, сега са шест-седем“, заявява тя, която въпреки всичко е запазила своите 25-ма служители, за да може "всеки да има доходи".

Бунтовникът, станал държавен служител

В продължение на четири години Абдул Уали Шахин искал да "умре като мъченик" в редиците на талибаните. След победата той заменя ракетната си установка за компютър в отдела за информация и култура в Газни.

"Не бях толкова стресиран, колкото съм днес", признава 31-годишният бивш муджахид. "Вече имам повече отговорности към обществеността, ние само водехме джихад, сега е по-трудно",  уверява той.

Заплатата от 10 000 афгана му е достатъчна, за да изхранва петчленното си семейство.

"Всичко върви добре и имаме надежда за бъдещето. Мирът трябва да продължи“, заключава той.