Икономическото изтрезняване на Германия се оказва по-бързо от очакваното

Последният залп гръмна с изявлението на американския гигант за чипове Intel, че спира планираното си разширяване в Германия на стойност 30 млрд. евро. Инвестицията, която обещаваше да създаде 3000 работни места, щеше да бъде най-голямата от чуждестранна компания в историята на Германия. Въпреки че Intel казва, че проектът ще бъде отложен с „приблизително две години“, няма гаранция, че той някога ще се материализира.

Ходът на Intel, наречен Chip Flop от таблоида Bild, следва новината, че Volkswagen обмисля затваряне на фабрики в Германия за първи път в своята 87-годишна история. Автомобилният гигант, заедно с останалата част от някога прехвалената автомобилна индустрия на Германия, бавно инвестира в електрически превозни средства и се затруднява да настигне американския си съперник Tesla и китайския BYD. Сега компанията си плаща цената.

Разкритието на ръководството на Volkswagen, че съкращенията са неизбежни, разтърси Германия от нейното колективно вцепенение. Въпреки че икономическите данни са неоптимални от известно време - страната е в продължителен период на стагнация, който започна през 2020 г., дълбочината на неразположението още не се усеща, тъй като заетостта остава стабилна.

Това може да не продължи много дълго. Изглежда, че икономическите перспективи ще стават още по-мрачни. Както високоуважаваният базиран в Мюнхен икономически институт Ifo наскоро коментира: „Икономиката на Германия е затънала в криза“.

Заплахата от ръст на безработицата

В допълнение към дълбоко вкоренените предизвикателства, пред които е изправена Германия, като бързо застаряващото общество и ниската производителност на работната сила, страната е силно засегната и от цикличните развития, включително забавянето в Китай и спада на вътрешните потребителски разходи.

Въпреки това безработицата остава доста ограничена досега. Нивото ѝ достигна 6,1% през август, повишение от 0,3 пр.п. спрямо година по-рано. Климатът на заетостта може да се промени бързо, ако компании като VW и други големи индустриални играчи започнат да съкращават работна сила.

Тези опасения не се ограничават до автомобилната индустрия. Въпреки че цените на енергията в Германия се стабилизираха след шока, предизвикан от войната на Русия в Украйна през 2022 г., което отряза достъпа на германската индустрия до евтин руски газ, компаниите продължават да цитират високите енергийни разходи като конкурентно неизгодно положение - ситуация, усложнена от все по-строги екологични норми за традиционните индустрии на Германия.

В Дуисбург, където се намират най-големите заводи за производство на стомана в Европа, работниците се подготвят за значителни съкращения. ThyssenKrupp, бившият национален шампион в стоманата, не успя да остане конкурентоспособен въпреки обещанието за около 2 млрд. евро държавни субсидии, за да улесни своята „трансформация“ от производство, отделящо въглероден диоксид.

Целта на правителството е да превърне Дуисбург в център за „зелена“ стомана, като замени пещите, работещи с въглища, с нови, захранвани с водород. Дали това е реалистична цел е спорно да се каже, като се има предвид, че създаването на „зелен водород“ или водород, произведен с възобновяема енергия, е скъпо и логистично трудно.