Инфлацията не е мъртва - просто си почива

През последните три години инфлацията премина от „преходна“ към „трайна“ до, ами, скучна, пише коментаторът на Ройтерс Едуард Чанслър. Из развития свят годишните ценови увеличения се завръщат към сдържаното ниво от 2%, цел на много централни банки. Коментаторите говорят за сценарий, при който икономиката е нито твърде нажежена, нито твърде охладена.

Моментът да гърмите шампанско обаче още не е дошъл. В историята има множество централни банкери, преждевременно празнуващи края на инфлацията, само за да бъдат изненадани от внезапното ѝ завръщане. Може би най-добрият избор е от началото на 70-те години.

Инфлацията в САЩ се ускори в края на 60-те години в резултат на войната във Виетнам и разходите за социалните програми на президента Линдън Джонсън. Федералният резерв отговори, увеличавайки основните лихви до почти 10% през 1969 г. Следва кратка рецесия и срив на фондовия пазар. Инфлацията се отдръпва, забавяйки се до 2,7% до 1971 г. – близо до сегашното ѝ ниво. До края на годината основната лихва на Фед е обратно на ниво от 3%. Акциите с голяма капитализация процъфтяваха. Тогава настана същински ад. През 1974 г. инфлацията удари 10%, лихвите достигнаха връх от над 13%, акциите се сринаха и последва тежка рецесия.

Има няколко фактора, които могат да обяснят драматичното завръщане на инфлацията. През 1971 г. доларът изгуби паричната си котва, след като президентът Ричард Никсън затвори т.нар. „златен прозорец“, прекратявайки конвертируемостта на американския долар към ценния метал. В същото време Никсън наложи натиск върху председателя на Фед Артър Бърнс за засилване на икономиката по време на успешната му кампания за преизбиране през 1972 г. И Никсън, и Бърнс приоритизираха ниската безработица пред ценовата стабилност. Следващата година ОПЕК наложи ембарго върху внасящите петрол страни, които подкрепяха Израел по време на войната Йом Кипур. Цената на черното злато се утрои.

Първоначално Фед се приспособи към енергийната криза, намалявайки основните лихви. Икономистът Милтън Фридман и други по-късно критикуват това действие. Въпреки това ако американската централна банка беше предотвратила покачването на други цени, е възможно цялата икономика да се беше сринала. Освен това неотдавнашно проучване на Международния валутен фонд (МВФ) установява, че историческите случаи на „нерешена“ инфлация често са свързани с енергийни шокове.

В книгата си от 1983 г. Is Inflation Ending: Are You Ready? Кирил Соколов и А. Гари Шилинг посочват няколко други фактора, повишаващи цените. Те включват схеми за подкрепа на земеделското и млечното производство, както и мита върху захар и японска стомана. Увеличаването на регулациите повишава разходите за правене на бизнес. През 1971 г. Никсън въвежда контрол върху цените и доходите, който очаквано не успява да спре инфлацията. Корекции на разходите за живот при социалните плащания и минималната работна заплата изолират голяма част от американското население от опустошителната инфлация. Работниците излизат на протест, за да запазят разликите в заплатите си. Ръстът на производителността намалява наполовина. Силният долар вдига цените върху вноса. Повечето от тези инфлационни сили се самоподсилват. Шилинг и Соколов описват историческа връзка между нарастващия правителствен дял в икономиката, който достига около 40% от БВП през 1980 г., и спираловидното покачване на цените. Централната банка играе поддържаща роля. След като се оттегля през 1978 г. Бърнс казва, че „самият Федерален резерв попадна във философски и политически течения, които промениха американския живот и култура“. Дотогава обаче американците бяха по-разтревожени за инфлацията, отколкото за загубата на работни места. Под управлението на председателя Пол Волкър централната банка получи мандат да изтика инфлацията извън системата – подвиг, постигнат чрез високи лихви, две тежки рецесии и висока безработица.

Днешният ден не е повторение на 1973 г. Все пак има някои интересни прилики. Гъстата мрежа от правителствени разпоредби става все по-гъста. Китай и другите членове на така наречения „Глобален юг“ от развиващи се страни кроят планове за разчупване на хватката на американския долар в международната парична система. Повишаването на заплатите, което води до забавяне на инфлацията, продължава да бъде на първите страници на вестниците. По-рано този месец американските пристанищни работници прекратиха стачката си, след като получиха 62% увеличение на заплатите. Служителите на Boeing отхвърлиха предложението на изпадналия в затруднение производител на самолети за увеличение на заплатите с 30%. Вицепрезидентът на САЩ Камала Харис обещава борба с корпоративното ценообразуване, ако спечели президентските избори следващия месец, което за някои звучи подозрително близко на повторно въвеждане на ценови контрол. Нейният опонент Доналд Тръмп иска високи мита върху вносните стоки с допълнителна санкция върху китайския внос.

Междувременно в Близкия изток се разгаря нова война. Дори тя да не прекъсне веднага доставките на петрол в Персийския залив, все още има въпросителна относно устойчивостта им в средносрочен план. Exxon Mobil предупреди за потенциален недостиг на петрол до 2030 г. поради недостатъчните нови инвестиции, макар че Международната агенция по енергетика не е съгласна с това. Преминаването към възобновяеми енергийни източници е допринесло за повишаване на цената на електроенергията в Европейския съюз с 45% от 2020 г. насам, по данни на Евростат. Както и през 70-те години на миналия век, по-високите разходи за енергия, изострени от войната на Русия с Украйна, водят до остаряване на голяма част от производствената база в Европа. Според Анди Лийс от MacroStrategy Partnership индустриалното производство в Германия е спаднало с 14% от пика си през 2017 г.

Публичният дълг е много по-голям, отколкото преди пет десетилетия. МВФ очаква общият държавен дълг да достигне 100 трлн. долара до края на тази година. Миналата година фискалният дефицит на САЩ стигна 1,6 трилиона долара, или 6,3% от БВП. Джон Кокрън от Станфордския университет, чиято „фискална теория“ поставя връзката между прекомерните държавни разходи и инфлацията, смята, че въпросът не е дали инфлацията ще се върне, а кога.

Соколов, основател и председател на инвестиционния консултант 13D Research & Strategy, успешно е набелязал обрата в инфлацията преди четиридесет години. Днес той не е толкова оптимистично настроен. Според него това, което наблюдаваме, е цикличен спад. Огромните светски фактори за повишаване на цените остават в сила. Деглобализацията, превъоръжаването, дедоларизацията, застаряването на населението, климатичните промени и енергийният преход ще продължат да оказват натиск за ускоряване на инфлацията през следващите години. Както в началото на 70-те години на ХХ в., няма политически апетит за високи реални лихви, които да задържат цените, или за строги икономии, които да поставят под контрол държавните финанси.

Златото, казва Соколов, отдавна е надежден барометър както за инфлацията, така и за дефлацията. От началото на годината цената на ценния метал се е повишила с близо 30%. Това ни подсказва, казва ветеранът анализатор, че четири десетилетия на дезинфлация са приключили и облигациите вече се намират в дългосрочен секуларен мечи пазар. Инфлацията не е мъртва, а просто си почива.