Шнабел от ЕЦБ: Трябва по-внимателно да боравим с количественото облекчение

Лихвените проценти и по-дългосрочните дейности по рефинансиране трябва да бъдат приоритизирани във времена на повишена икономическа нестабилност, заяви членът на Управителния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) Изабел Шнабел, предупреждавайки за опасностите около широкомащабните програми за изкупуване на облигации и бъдещите насоки.

„Централните банки трябва да дадат приоритет на пъргавината и гъвкавостта, когато избират своите инструменти в изпълнение на целите“, изтъква Шнабел, цитирана от Bloomberg. „Следователно краткосрочните лихвени проценти остават предпочитаният инструмент при повечето ситуации“, добавя тя.

Говорейки по време на годишната конференция на Международния валутен фонд (МВФ) във Вашингтон, тя посочи, че количественото облекчение трябва „да се използва по-внимателно в бъдеще“ и също така подчерта недостатъците на предоставянето на подробна перспектива за курса на лихвените проценти. 

Шнабел коментира тези теми на фона на новия преглед на стратегията за паричната политика на ЕЦБ, като резултатите се очакват през втората половина на 2025 г. Въпреки че упражнението ще бъде с по-малки мащаби от това, което приключи през 2021 г., то все пак може да има значителни последици за бъдещето движение на лихвените проценти и реакцията на ЕЦБ при кризи.

Един специален акцент ще бъде върху инструментите на политиката и по-специално върху разходите и ползите от покупките на активи. Въпреки че повечето централни банкери в региона виждат количественото облекчение като ефективен инструмент по време на криза, някои посочват значителни отрицателни странични ефекти - като изкривяванията на финансовите пазари и значителните загуби за централната банка.

„Покупките на активи се оказаха мощен инструмент за стабилизиране на пазара, докато съотношението между разходите и ползите е по-малко благоприятно, когато става въпрос за стимулиране на икономиката близо до ефективната долна граница“, подчертава Шнабел. „Други инструменти, като целевите дългосрочни операции за обратно изкупуване (TLTRO), са ефективни за съживяване на банковото кредитиране и могат да бъдат обърнати по-бързо“, добавя тя.

ЕЦБ започна количествено облекчение през 2015 г. в опит да съживи инфлацията, която се беше забавила твърде много. По-късно регулаторът стартира отделна програма по време на пандемията от Covid-19. Стойността на натрупаните активи достигна връх от около 5 трлн. евро, състоящите се предимно от държавен дълг. През 2023 г. тя започна да продава част от натрупаното като отговор на ускорената инфлация.

Шнабел също демонстрира предпазливост по отношение на бъдещите насоки, които критиците обвиняват за забавянето при повишаването на лихвените проценти от страна на ЕЦБ през 2022 г.

„В нестабилна макроикономическа среда централните банкери трябва да останат гъвкави и да запазят способността си бързо да променят курса, когато обстоятелствата го изискват“, посочва Шнабел.