Лихвените проценти в Швейцария остават на нулево ниво

Швейцарската централна банка смекчи намеренията си за намеса на валутния пазар с цел отслабване на франка и повиши прогнозите си за инфлацията, като същевременно остави лихвените проценти без промяна, предава Bloomberg.

За пето поредно тримесечно заседание ръководството на централната банка, начело с гуверньора Мартин Шлегел, запази основната лихва на нулево ниво - най-ниското в света. От официалното изявление отпадна предишната формулировка за „повишена готовност“ за продажба на швейцарската валута, а централната банка отбеляза, че ценовата среда се е променила умерено.

„Банката е готова да бъде активна на валутния пазар, когато е необходимо, за да гарантира подходящи парични условия“, се посочва в изявлението. „Инфлационният натиск в средносрочен план се е увеличил незначително.“

Макар и ограничено, това послание от четвъртък, отправено в Берн, показва промяна в оценката за ценовата среда след значителното отслабване на франка до нива под тези, наблюдавани преди войната на САЩ и Израел в Иран. По-слабата валута оскъпява вноса и по този начин допринася за ускоряване на инфлацията.

Движенията на пазарите отразяват продължаващата политика на Швейцария да поддържа изключително ниски разходи по заемите в момент, когато големите световни икономики - от САЩ до еврозоната - преминаха към затягане на паричната политика, за да ограничат вътрешния ефект от рязкото повишение на енергийните разходи. Очаква се и Норвежката централна банка да повиши лихвите в четвъртък.

Решението на Швейцарската централна банка, подкрепено от инфлация от едва 0,8% през август, затвърждава тази разлика в паричната политика поне за още едно тримесечие. В същото време централната банка става по-бдителна по отношение на потребителските цени, след като франкът достигна най-слабото си ниво спрямо еврото от 17 месеца насам и най-ниската си стойност спрямо долара от юни миналата година.

След решението франкът поевтиня с 0,2% спрямо еврото до 0,9413 франка за евро. По-рано този месец валутата се търгуваше около 0,9510 - най-слабото ѝ ниво от април 2025 г. насам, тъй като пазарните очаквания за запазване на швейцарските лихви на нулево ниво през следващата година оказват натиск върху франка.

Промяната в езика на централната банка в крайна сметка може да създаде основа за бъдещо повишение на лихвите. Преди решението инвеститорите залагаха на увеличение през март - мнение, споделяно от малцинство от икономисти. Повечето анализатори не очакват повишение преди 2028 г.

Друг възможен завой в политиката би могъл да бъде продажбата на активи в чуждестранна валута с цел укрепване на франка и ограничаване на вносната инфлация. Подобен ход би довел и до свиване на значително разширения баланс на централната банка.

Още в обобщението на решението си от юни паричният орган заговори за рискове за инфлацията в посока нагоре. Впоследствие тя се ускори през август до най-високото си ниво от почти две години. Въпреки това, при 0,8%, инфлацията остава твърдо в комфортния за централната банка диапазон от 0% до 2%.

Централната банка повиши прогнозата си за потребителските цени за целия прогнозен период, като очаква инфлация от 0,7% през 2026 г. и по 0,8% през всяка от следващите две години.

Докато ценовият натиск се засилва основно заради външни фактори, вътрешната динамика е смесена. От една страна се очаква сметките за електроенергия да намалеят. От друга, икономическият растеж надхвърли прогнозите, като производството се е увеличило с 1,5% през второто тримесечие.

Централната банка очаква икономиката на Швейцария да нарасне с между 1,5% и 2% тази година и с около 1,5% през 2027 г. Според нея развитието на световната икономика представлява основният риск пред растежа.

„Ситуацията в Близкия изток може да се влоши допълнително и да ограничи по-силно глобалната икономическа активност“, посочват представителите на централната банка. „Търговската политика и динамиката на валутните курсове също продължават да бъдат източници на несигурност“, добавят те.