Икономисти очакват инфлацията в България да се задържи над средната за еврозоната

Инфлацията в България ще намалява с леки темпове от очаквана средногодишна стойност 2,7% през 2024 г. до 2,6% през 2025 г., очакват български икономисти, става ясно от първия брой на Макроикономическия бюлетин на Центъра за изследване и развитие на икономическата теория към катедра „Икономикс“ при УНСС, цитиран от БТА.

Според анкета, проведена сред 25 български икономисти с опит в макроикономическите прогнози, дългосрочният темп на нарастване на националния ценови индекс е 2,5%, което е по-високо от преобладаващата инфлация в еврозоната.

„Българската икономика се намира във фазата на вътрешно балансиране между по-високата печалба, реализирана на единица продукция след най-интензивните смущения в предлагането и възстановяване на реалната покупателна способност на възнагражденията на работниците“, пише в бюлетина относно относно причините за инфлационните процеси в българската икономика.

Рискове пред ръста на БВП

Според експертите, участвали в изследването, дългосрочният потенциал за растеж на българската икономика е средно 2,8%, като се очаква той да не бъде достигнат през текущата и следващата години при очаквани стойности от съответно 2,3% и 2,6%. 

„Постепенното затваряне на разрива в ръста на БВП се очаква да генерира намаляване на коефициента на безработица от 4,3% за 2024 г. до 4,1% за 2025 г., за да достигне 4 процента в дългосрочен аспект“, се посочва в бюлетина. 

Макроикономистите оценяват рисковете пред прогнозата за растежа на реалния БВП като балансирани за 2024 г, но за 2025 г. преобладават низходящите рискове. Сред най-често сочените възходящи прогнози за страната са очакванията за по-силно частно потребление, движено от потенциално покачване на разполагаемите доходи на населението над очакваното. Риск от негативно развитие крие задълбочаваща се политическа криза в страната. Сред краткосрочните отрицателни външни рискове пред икономиката са още разширяването на военните конфликти с последствия върху цената на енергийните суровини и доставките за Европа, слаб растеж в основите търговски партньори и по-сериозно забавяне в Китай. 

48% очакват приемане в еврозоната през 2026 г.

Няма категорично мнозинство сред икономистите, участвали в анкетата, проведена между 15 и 23 октомври, кога България ще се присъедини към еврозоната. 48% очакват процесът да приключи през 2025 година и страната да се присъедини към Икономическия и паричен съюз до 1 януари 2026 г.  

Следващият най-често сочен отговор от икономистите е процесът по присъединяване да приключи до 1 януари 2027 г. (24%). Според 19% членството може да стане факт не преди 1 януари 2030 г. Една десета от анкетираните не очакват България да влезе в еврозоната в обозримо бъдеще.  

При сценарий, в който България пропусне възможността да приключи процеса на приемане на еврото, изпълнението на формалните критерии на по-късен етап може да се окаже по-сложно от политическа гледна точка, отчитат икономистите.