Румен Кънчев: Войната в Украйна трябва да приключи дори с териториални отстъпки

Войната в Украйна трябва да приключи, за да не се дават жертви, страната трябва да отстъпи част от територията само юридически, а след това да постави въпроса за нея. Това мнение изказа професорът по международни отношения и геополитика проф. Румен Кънчев в предаването „В развитие“ по Bloomberg TV Bulgaria.

„Вярна е позицията на Валери Залужни, бивш началник на Генералния щаб на украинската армия, сега посланик в Лондон, който излезе с интервюта и статии, в които дефинира точки от стратегията при какви условия Украйна може да си осигури победа във войната с Русия. В тях няма точки за територията на страната, защото, по думите му, трябва да се запази нацията, културата и държавността, като най-важни са хората“, коментира той.  

Проф. Кънчев смята, че войната дестабилизира световната политика, но най-вече деморализира народите, които разбират, че „политиците нямат средства да разрешат по мирен начин конфликтите помежду си.

„Русия се готви за победа след дълга война, която трябва да изтощи не само Украйна, а и Европейския съюз. Да обезличи вярата на европейците в него. Хибридните атаки на Русия не са насочени към военни части, а към политическия елит на Европа, чиято хомогенност искат да разбият“, отбеляза професорът по международни отношения и геополитика.

Той напомни, че след края на студената война Русия се опита да създаде нов СССР в лицето на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), основана през 2001 г. и обединяваща 14-15 държави, която обаче не постигна почти никакъв успех нито в икономиката, нито в търговията. „ШОС продължава да съществува, като Москва на два пъти се опита да вкара военен компонент, но Китай го отхвърляше, запазвайки невоенния ѝ статут“, каза още той.

Що се отнася до отношенията в БРИКС (BRICS) (основна геополитическа платформа за Глобалния юг, която имаше среща през уикенда в Индия), проф. Кънев изтъкна, че в рамките на международното обединение на водещи развиващи се икономики има голямо противоречие между Индия и Китай. „Пекин иска обща валута и обща банка за развитие, докато Ню Делхи иска запазване на долара и равнопоставени отношения с Китай и Западна Европа. В групата освен това са събрани държави с различна ценностна система, които трудно могат да дефинират обща идентичност“, обясни той. И добави, че БРИКС е опит да се изгради геоикономическа и политическа алтернатива на Запада, като това се прави не по военен, а по икономически път.

„БРИКС разполага с брутен вътрешен продукт (БВП) от 32-34 трлн. долара (27-28% от световния, по данни на МВФ и Световната банка). Подобен е и делът на САЩ, а ЕС има още около 25 трлн., т.е. общо те имат 55-56% от световната икономика“, отбеляза проф. Кънчев. Според него на единия полюс на БРИКС е гигантската китайска икономика, с около 20 трлн. долара БВП, а на другия са всички останали 10 държави от групата. „В БРИКС Китай не финансира образование или високи технологии, а енергетика и стратегически суровини, сектори от които има нужда“, поясни той как защитава националните си интереси републиката.

Проф. Кънчев съобщи, че в декларацията след срещата на БРИКС не се обсъжда войната в Украйна, което поражда въпроса дали групата е за мир, или за война. „Говори се за смяна на световните институции, но готова ли е БРИКС да даде нов модел? Казва се, че войната в Близкия изток е лоша за мира, защото Китай страда енергийно от нея, но за конфликта в Украйна (с 1 милион убити и половин милион ранени) не се взема отношение. Това е една странна позиция, свързана и с много други вътрешни противоречия в БРИКС“, констатира международният анализатор.

Той смята, че се намираме в първоначалната фаза на едно стратегическо препозициониране на света. „Студената война е в миналото. Еднополюсният свят, в лицето на САЩ, отмина. Това е период на оспорване на световния ред, създаден от Америка след Студената война. Държави като Китай и Русия не са доволни“, подчерта проф. Кънчев. И добави, че Русия се готви за победа след дълга война, която трябва да изтощи не само Украйна, а и ЕС, като се обезличи вярата на европейците в него.

Каква част от територията на Украйна иска Москва? Защо БРИКС вижда враг в Западната либерална демокрация? Каква е ролята на Китай сред Глобалния юг? Какво е бъдещето в един многополюсен свят? Могат да се обединят Китай, Русия, Индия, Иран, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства с различна историческа, религиозна и цивилизационна идентичност? На какъв геополитически подход залагат Тръмп и САЩ?

Целия разговор вижте във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването „В развитие“ можете да гледате тук.