ЕК значително подобри прогнозите си за инфлацията и икономиката на България

Европейската комисия (ЕК) значително подобри прогнозите си както за инфлацията, така и за ръста на икономиката на България за тази и за следващата година в сравнение с последната си прогноза. Това се вижда от Есенната икономическа прогноза на ЕК за икономиките на държавите членки на Европейския съюз (ЕС).

Прогнози за България

За тази година ЕК сега очаква инфлацията в България да се забави до 2,5%, което е с 0,6 процентни пункта по-малко в сравнение с прогнозата от пролетта. За следващата година от Брюксел очакват индексът на потребителските цени да се забави още повече, достигайки 2,3% (при 2,6% в пролетната прогноза), но след това отново да се ускори, и то до 2,9% през 2026 г.

По отношение на икономиката очакванията са тя да нарасне с 2,4% тази година, като за сравнение в пролетния доклад прогнозите бяха за ръст от 1,9%. За следващата година от ЕК очакват брутният вътрешен продукт (БВП) да ускори значително ръста си до 2,9%, като тук прогнозите се запазват. Ръстът ще се ускори още малко през 2026 г. – до 3,0%. Очакванията за държавния дълг са да нарасне до 24,5% от БВП до 2026 г.

Предвижда се фискалният дефицит да нарасне до 2,6% от БВП през 2024 г. и да достигне 2,8% през 2025 г. и 2026 г., което се дължи на разходите за пенсии и заплати в публичния сектор.

Очаква се фискалният дефицит да нарасне до 2,6% от БВП през 2024 г. спрямо 2% през 2023 г. Одобрените през 2022 г. увеличения на пенсиите и заплатите в публичния сектор ще продължат да оказват влияние и през 2024 г., смятат от Комисията. Динамиката в разходната част надделява над нарастващите приходи от социалноосигурителни вноски и преки данъци, които се ползват от благоприятната динамика на заетостта. Дивидентът от 100% върху държавните предприятия остава в сила, а усилията за повишаване на събираемостта на приходите включват по-строг контрол върху стоките с висок фискален риск от 2024 г.

За 2025 г. се предвижда дефицитът леко да се увеличи до 2,8% от БВП. Разходите за пенсии и заплати в публичния сектор ще продължат да се увеличават, но с по-бавни темпове, особено за пенсиите. Що се отнася до приходите, социалноосигурителните вноски ще нарастват по-бързо от другите приходи в съответствие с очакваното развитие на заплатите, докато при приходите от корпорации се предвижда намаление. Прогнозата е дефицитът да остане на ниво от 2,8% от БВП през 2026 г.

Според Комисията през първата половина на 2024 г. частното потребление се увеличава с 4,8% на годишна база благодарение на силното увеличение на заплатите в условията на свит пазар на труда и забавяща се инфлация на потребителските цени.

Банковото кредитиране на домакинствата се засилва през настоящата година в условията на силна конкуренция за пазарни дялове. Експанзията се дължи предимно от по-високите вътрешни депозити, като банките намалиха и нетните си чуждестранни активи.

Комисията очаква темпът на нарастване на частното потребление да се забави през втората половина на тази година и през следващите две години поради намаляващ растеж на заплатите и по-високи нива на спестяване. Износът ще се възстанови и се очаква да навакса изоставането си от външното търсене през остатъка от 2024 г. и през следващите години.

Равнището на безработицата остава ниско на фона на ограниченото съкращаване на работна ръка в производствения сектор, компенсирано от интензивното наемане на служители в публичния сектор и услугите. Нарастването на съвкупната заетост през първата половина на 2024 г. е съпроводено от подобрено равнище на участие. Очакванията за безработицата за тази година са за ниво от 4,3%, което ще намалее до 4,0% през следващата година и 3,8% през 2026 г.

Растежът на заплатите продължава да се ускорява, стимулиран от свития пазар на труда и въпреки забавянето на инфлацията. В перспектива пазарът на труда ще остане свит, а ограниченият и намаляващ контингент от безработни и обезкуражени лица ще поддържа заетостта почти постоянна. При тези условия се очаква фирмите да ограничат наемането на нови служители и предлагането на заплати и постепенно да намалят номиналния растеж на заплатите до средния исторически темп от около 8-9%.