ЕК значително подобри прогнозите си за инфлацията и икономиката на България

Прогнози за ЕС и еврозоната

След продължителен период на стагнация икономиката на ЕС се връща към скромен растеж, а процесът на дезинфлация продължава. Според прогнозите ръстът на икономиката през 2024 г. ще достигне 0,9% за ЕС и 0,8% за еврозоната, като очакванията остават почти без промяна спрямо пролетната прогноза. За следващата година се предвижда ръст от 1,5% за ЕС и 1,3% за еврозоната, а за 2026 г. – съответно 1,8% и 1,6%.

В същото време прогнозите за инфлацията в еврозоната са тя да се забави повече от двойно през таз година – от 5,4% през 2023 г. до 2,4%, като ще продължи спада си до 2,1% през 2025 г. и до 1,9% през 2026 г. Що се отнася до ЕС, забавянето ще е дори по-рязко, като индексът на потребителските цени ще спадне до 2,6% през настоящата година (6,4% през 2023 г.), продължавайки низходящата си тенденция до 2,4% през 2025 г. и 2% през 2026 г.

След възобновяване на растежа през първото тримесечие на 2024 г. икономиката на ЕС продължава възходящата тенденция през второто и третото тримесечие със стабилен, макар и слаб темп.

Растежът на заетостта и възстановяването на реалните заплати продължават да поддържат разполагаемите доходи, но потреблението на домакинствата остава ограничено, смятат от ЕК. Все още високите разходи за живот и нарасналата несигурност след многократното излагане на екстремни събития, съчетани с финансови стимули за спестяване в контекста на високи лихвени проценти, карат домакинствата да спестяват все по-голям дял от доходите си. В същото време инвестициите са разочароващи, с дълбоко и широкообхватно свиване в повечето страни членки и категории активи през първата половина на 2024 г.

Ограничението на потреблението видимо отслабва, тъй като покупателната способност на заплатите постепенно се възстановява, лихвените проценти намаляват, а потреблението допълнително нараства. Очаква се инвестициите да се възстановят на фона на силни корпоративни баланси, възстановяване на печалбите и подобряване на кредитните условия.

Като цяло се предвижда вътрешното търсене да стимулира икономическия растеж в бъдеще. През 2025 г. и 2026 г. се очаква износът и вносът да растат като цяло с еднакъв темп, което предполага неутрален принос за растежа от нетната търговия.

Процесът на дезинфлация, който започна към края на 2022 г., продължава въпреки лекото ускоряване на инфлацията през октомври, задвижвано в голяма степен от цените на енергията. Ценовият натиск в сектора на услугите остава висок, но се очаква да отслабне от началото на 2025 г., воден от забавяне на растежа на заплатите и очаквано повишаване на производителността, подкрепено от отрицателни базови ефекти.

Очаква се бюджетният дефицит на ЕС да намалее през 2024 г. с около 0,4 пр.п. до 3,1 на сто от БВП и до 3 на сто през 2025 г. За 2026 г. прогнозите сочат допълнително намаляване на дефицита до 2,9 на сто. В еврозоната се очаква дефицитът да се свие от 3 на сто през 2024 г. до 2,9 на сто през 2025 г. и 2,8 на сто през 2026 г.

ЕК очаква общото съотношение на дълга към БВП в рамките на ЕС да нарасне от 82,1 на сто през 2023 г. до 83,4 на сто през 2026 г. То следва почти 10 процентни пункта спад между 2020 г. и 2023 г. и отразява ефекта от все още високите първични дефицити и нарастващите лихвени разходи, които вече не се компенсират от високия номинален растеж на БВП с намаляването на инфлацията. Прогнозите за държавния дълг в еврозоната са да нарасне от 88,9 на сто от БВП през 2023 г. до 90 на сто през 2026 г.

От Комисията отбелязват, че несигурността и рисковете за влошаване на перспективите нарастват. Продължителната агресивна война на Русия срещу Украйна и усложняването на конфликта в Близкия изток подхранват геополитически рискове и рискове за енергийната сигурност. По-нататъшното увеличаване на протекционистичните мерки от страна на търговските партньори може да затрудни световната търговия, което ще окаже тежест върху силно отворената икономика на ЕС.

На вътрешния фронт политическата несигурност и структурните предизвикателства в производствения сектор биха могли да доведат до допълнителни загуби на конкурентоспособност и да се отразят отрицателно на растежа и пазара на труда. Освен това забавянето на прилагането на Механизма за възстановяване и устойчивост или по-силно от очакваното въздействие от фискалната консолидация може допълнително да забави възобновяването на растежа. Неотдавнашните наводнения в Испания илюстрират драматичните последици, които нарастващата честота и обхват на природните бедствия могат да имат не само за околната среда и засегнатите хора, но и за икономиката.