Защо намаляването на раждаемостта не е криза?

Вашингтон се тревожи тогава, че бързо растящото население ще дестабилизира проамериканските правителства и ще увеличи подкрепата за комунизма. В основата на проблема е достъпът до суровини и енергийни доставки - ако приятелските режими бъдат свалени и жизненоважният износ е блокиран, икономиката на Америка ще има огромен проблем.

Времената обаче се менят, също и приоритетите. Погрешните подходи трябва да бъдат коригирани. В същото време е важно да се признае, че има основателни причини човечеството да стигне дотук и е жалко, че дискусията по темата е толкова поляризирана. Планетата няма да се изпразни, нито има вероятност иновациите да спрат.

Китай е голям, но безпокойството е навсякъде. Това стимулира инициативи, които са разумни, макар и закъснели. Южна Корея, която е държавата с най-ниска раждаемост, ще създаде министерство, което да се справи с „националната извънредна ситуация“. Тайланд планира преразглеждане на законите за осиновяване, Сингапур удвоява отпуска по бащинство, а Малайзия иска да ограничи зависимостта от подоходния данък. Налозите върху потреблението се увеличават на места, които преди се рекламираха с ниските си данъци, особено в годините на бума в Азия. В бъдеще с повече пенсионери и по-малко млади хора, които изкарват доходи, този процес трябва да се ускори.

Някои корекции са ясно оправдани: общите коефициенти на раждаемост, които оценяват колко деца ще има една жена, са в подчертан спад по целия свят. Тенденцията е най-ярка в Азия. Коефициентът в Южна Корея падна до 0,7 миналата година, този в Сингапур падна под 1 за първи път, а в Япония падна до рекордните 1,2.

Китай, чиято изобилна и евтина работна ръка прекрои веригите на доставка през 90-те години на миналия век и превърна страната в работилницата на света, страда заради спада на населението. Дори във Филипините, чиито работници поддържат болничните системи в чужбина и търговския флот, се наблюдава значително намаляване на размера на семействата.

Графика: Bloomberg

Паниката обаче пропуска целта. Демографският преход е присъствал в основните точки в историята, включително индустриалната революция, и може дори да е бил решаващият елемент. Тъй като обществото се трансформира от предимно селскостопанско към градско, нуждата от големи семейства е по-малка. Родителите осъзнават, че с нарастването на образователните стандарти е по-добре да се инвестира в по-малки семейства, а възвръщаемостта може да бъде огромна.

Това е появата на т.нар. демографски дивидент, сладкото място, където работната сила се разширява драматично с по-малко зависими лица. Ако сте инвестирали в образование през този прозорец, получавате и дивидент.

Ако толкова много добро идва от по-малките семейства през човешката история, защо е този ужас тогава? Разликата, според Марк Кояма, професор в университета "Джордж Мейсън" във Феърфакс, Вирджиния, и съавтор на "Как светът стана богат", е, че икономическото развитие в Източна Азия е много по-бързо, отколкото в Европа и САЩ. „Те компресираха 200 години в 50 години, а по отношение на демографията - 80 години в 30“, посочва той.

Последиците за фискалната политика са значителни, но не и непреодолими. Намаляването на раждаемостта означава значително намаляване на кохортата, която започва кариерата си, докато по-възрастната група набъбва. Това оставя властите с по-малко данъчни приходи, за да подкрепят разходите за пенсии и медицински грижи.