Защо намаляването на раждаемостта не е криза?

Ходът на Китай през септември да вдигне възрастта за пенсиониране, първото увеличение от 1978 г. насам, е намек за тази загриженост. Ако притесненията относно платежоспособността на системите за социална сигурност карат повече правителства да ги подкрепят, толкова по-добре. Това би бил добър подход по всяко време, независимо от процента на раждаемост.

Препъникамъкът сме ние самите, защото не можем да се адаптираме към идеята, че по-бавният растеж може да бъде от полза. Голяма част от нашия начин на мислене и толкова много икономически модели очакват нещата да се подобрят - и това предположение се основава на идеята, че по-голямото е по-добро. Ние имаме пристрастия към изобилието. Демографският профил на Япония например не се е променил фундаментално през последните десетилетия, но страната възвръща предишната си мощ. Акциите поскъпват, инфлацията расте, лихвените проценти се покачват. И, разбира се, Уорън Бъфет е оптимист и инвестира там.

Графика: Bloomberg

Променящите се демографски данни ще изискват промяна и в отношението на обществото към хората на средна възраст и възрастните. Начинът, по който говорим за раса, пол и идентичност, се променя към по-добро, но защо езикът за възрастта остава още в миналото? Трябва да говорим за дълголетие, а не за стареене.

Изкуственият интелект може да запуши възникващите дупки в работната сила. За ужас на някои, ботовете вече заместват хората в редица области, включително центрове за обаждания във Филипините. Машината обаче изисква някой да я поддържа и да развива способностите ѝ.

За щастие, общоприетата мъдрост за труда получава известна проверка. Да, делът на населението в трудоспособна възраст ще се свие и ще доведе със себе си захладняване на икономическата експанзия. Пазарът на труда обаче няма да се срине. Ако трудовият живот на хората не беше толкова ограничен и измерванията на жизнеността на работната сила признаваха, че хората работят по-дълго и до по-късно, тогава ударът върху растежа не е толкова изразен, според доклад на двама учени от Харвардския университет. Политиката трябва да се ръководи от очакваните движения в икономиката, а не от огледалото за обратно виждане.

Основен проблем с хвърлянето на думи като „спешно“ е, че правителствата могат действително да се позовават на тези условия, като използват цялата сила на своята власт. Това е мястото, където политиците реагират прекалено на възприеманите заплахи. Дженифър Скиуба, президент на Справочното бюро за населението във Вашингтон, дава като пример налагането на военно положение от бившия индийски премиер Индира Ганди през 70-те години на миналия век и агресивността, с която е наложена масовата стерилизация през този период.

Трябва да се справим с предизвикателствата на нарастването на населението, но да устоим на привлекателността на необмислените решения. Корабът на плодовитостта отплава. Време е да се съсредоточим върху адаптирането и да си спомним, че по-малките семейства не са непременно нещо лошо.