Инфлацията на коледната трапеза в България се забавя, но надхвърля общата

Разходите за коледната трапеза в България се увеличават с 4,7% на годишна база, показва анализ на Експертния клуб за икономика и политика (ЕКИП) на общия непретеглен индекс, включващ всички 18 продуктови категории (постни и блажни храни и напитки). Това увеличение е значително по-високо от отчетения от Националния статистически иниститут (НСИ) ръст на потребителските цени на годишна база през ноември – 2,1%. Освен това е и малко по-високо от увеличението, отчетено от държавната статистика в категорията на храните през ноември – 4,14% на годишна база.

Макар и инфлацията значително да се е забавила спрямо нивата, отчетени през 2022 и 2023 г., тя остава сравнително висока, що се касае до празничната трапеза, посочват икономистите от ЕКИП.

Сред продуктите с най-значителен ръст в цените се открояват маслото с увеличение от 27,82% и доматите с ръст от 20,57%. Без влиянието на тези две категории общата инфлация на Коледния индекс е 2,27% на годишна база. Инфлация над общото ниво бива отчетена и при каймата, вината, бялото сирене и ориза, но в сравнително по-умерени рамки, все под 10% на годишна база. Обратно, три категории бележат понижение в цените – яйца, лук и картофи. Най-съществено е понижението в цената на килограм лук – с 11,16% на годишна база към 4 декември.

Източник: ЕКИП

Постните храни, важни за Бъдни вечер, бележат по-слабо увеличение на цените с обща инфлация от 2,91%. Макар и по-слабо от инфлацията в общия коледен индекс, това ниво също е по-високо от общата потребителска инфлация, отчетена от НСИ.

При постните продукти най-висока инфлация е отчетена при доматите, следвани от ориза (7,11%), олиото (4,2%) и категорията минерални води, безалкохолни и сокове (3,82%). Спад в цените има в две постни категории – лук и картофи. При вторите спадът в цените е слаб – 1,62% на годишна база. Като цяло при 10-те постни хранителни продукта се отчита сравнително по-ниска инфлация под 4%, с изключение на доматите, ориза и олиото.

От друга страна, при блажните храни, които заемат основно място на трапезата на Коледа, откриваме преобладаващо високи нива на инфлация. Общото увеличение в непретегления индекс на блажните хранителни продукти (8 на брой) е 6,95% на годишна база – значително над увеличението, отчетено както в общия коледен индекс, така и увеличението в ИПЦ, регистрирано от НСИ за месец ноември.

Най-висока е инфлацията при маслото, като е важно да се отчете, че никой друг от блажните хранителни продукти не отчита двуцифрен темп на инфлация. Ако се извади маслото, общото увеличение при цените на блажните хранителни продукти е 3,97%. Това е по-умерен ръст, но също сравнително силен и по-висок от общото ниво на потребителска инфлация.

Продукти като кайма и бяло сирене отбелязват инфлация от съответно 7,56% и 6,34%. Цените на вината растат с 9,46% на годишна база. Тези продукти отчитат най-високите нива на инфлация след маслото.

Икономистите от ЕКИП отчитат, че инфлацията, свързана с празничната трапеза в България, отразява както глобалните, така и локалните икономически движения. Данните показват нормализация на ценовите движения в България в сравнение с 2022 г. и 2023 г., но не и корекция. Тоест, инфлацията се стабилизира, но натрупаните ценови увеличения през последните няколко години остават, посочват те в заключение.

Данните са събрани от два източника: сайта foodprice.bg на Министерството на икономиката с актуализация към 4 декември 2024 г., и Индекса на потребителските цени (ИПЦ) на Националния статистически институт (НСИ), актуализиран към ноември 2024 г. Индексът е непретеглен, за да се елиминира рискът от субективно изкривяване на картината.

*Текстът е публикуван със съкращения, а целият анализ може да бъде открит тук.