САЩ се отказаха да искат от Украйна пари от природните ѝ ресурси за помощта си

Украйна ще внася 50% от приходите от бъдещи концесии или лицензи от използването на полезни изкопаеми и инфраструктурни съоръжения, които се използват за транспортиране или добив на полезни изкопаеми. Това е записано в проекта на споразумение между Украйна и САЩ, за което настояваше президентът Доналд Тръмп. То ще бъде подписано вероятно до края на седмицата във Вашингтон.

Президентът на Украйна Володимир Зеленски коментира по време на брифинг, че в текста е премахнато искането за изплащане на помощта, която страната получи досега от Вашингтон, и определи това за справедливо. 

В началото на февруари той отказа да подпише първоначалния вариант на документа, предложен от Вашингтон, и това доведе до разрив в отношенията между двете страни. Зеленски обаче беше категоричен, че договорът е заробващ и не съдържа основното - гаранции за сигурност на Украйна.

Късно снощи стана ясно, че има пробив в преговорите и екипите на двете страни са постигнали компромис. Доналд Тръмп коментира пред журналисти в Белия дом, че то ще даде възможност на Украйна да получи "350 млрд. долара, много въоръжение и правото да продължат да се борят".

Премиерът на Украйна Денис Шмихал потвърди пред обединения новинарски канал днес (26 февруари), че споразумението предвижда създаването на специален фонд, в който Украйна ще внася 50% от приходите от управлението на подземните богатства, но само от сключените в бъдеще договори, тоест "бъдеща монетаризация" на активите. Шмихал уточни още, че фондът ще бъде управляван съвместно с правителството на САЩ - нещо, за което настояваше Зеленски.

Преди дни той коментира в пресконференция по повод третата годишнина от началото на пълномащабната война, че предложението, което е получил първоначално, е предвиждало Украйна да внася 100% от средствата във фонда, а само САЩ да управлява тяхното разходване. Днес украинският държавен глава каза, че двете страни ще бъдат партньори в този фонд и това е единствената възможна позиция, приемлива за Киев.

САЩ поиска още фондът да бъде на стойност 500 млрд. долара и чрез вноските в него Киев да се разплати за получената помощ. Според Зеленски обаче нито американската помощ е на такава стойност, нито е редно да се изисква възстановяване на дълга, докато трае войната. Той отказа да коментира сумата, която ще се генерира във фонда, защото става въпрос за "рамково споразумение", но каза, че няма да е "нито 500 млрд. долара, нито 350 млрд. долара". От думите му стана ясно, че стойността му може да е под 100 млрд. долара.

Още една от точките, за които няма отговор, е дали в споразумението ще има гаранции за безопасност за Украйна, които поиска украинската държава. Според Шмихал не се предвижда подписване на споразумението без такъв текст. Премиерът уточни, че Зеленски ще води преговори за това по време на среща с Доналд Тръмп във Вашингтон. Според медийни публикации тя ще се състои в петък (28 февруари), но украинският лидер отказа да потвърди, че планира пътуване до САЩ точно в този ден. 

Денис Шмихал уточни още, че след като бъдат договорени всички подробности, представител на украинската държава ще подпише споразумението в присъствието на двамата президенти в САЩ.

Украйна има своя принос за мира по света

Текстовете, които представи украинският премиер, включват още признание от страна на САЩ, че Украйна е допринесла за мира, предавайки своя ядрен арсенал през 1994 г. САЩ бяха един от гарантите за сигурност на Киев при подписването на Будапещенския меморандум, с който Украйна предаде на Русия своите ядрени ракети и стратегически бомбардировачи. Към онзи момент наскоро получилата независимост държава има третия по големина ядрен арсенал в света.

Украйна се опита да активира меморандума през 2014 г., когато Русия окупира Крим и части от Донбас, както и през 2022 г., когато беше нападната от Русия. Но нито нито един от гарантите, сложили подпис под споразумението - Русия, САЩ, Китай, Великобритания и Франция, не се задейства.

В Украйна коментират, че меморандумът от Будапеща показва, че не могат да разчитат на гаранции и смятат, че членството в НАТО е най-сериозната защита, която могат да получат. Това обаче се отхвърля от САЩ, както и от още няколко държави в Алианса.