Пауъл: Икономическото въздействие от митата ще бъде значително по-голямо от очакваното

Икономическото въздействие от новите мита вероятно ще бъде значително по-голямо от очакваното, като Федералният резерв на САЩ трябва да се увери, че това няма да доведе до нарастващ проблем с инфлацията, изтъква гуверньорът на американската централна банка Джером Пауъл, цитиран от Bloomberg.

„Въпреки че несигурността остава голяма, сега става ясно, че увеличенията на митата ще бъдат значително по-големи от очакваното“, предупреждава Пауъл по време на конференция. „Същото вероятно ще важи и за икономическите ефекти, които ще включват ускорена инфлация и по-бавен растеж“, добавя той.

Неговите забележки следват обявяването от Доналд Тръмп на нови мита върху вноса от целия свят, което вече започна да провокира ответни реакции от други правителства.

Тонът на Пауъл беше по-предпазлив от този на пресконференцията на 19 март, когато каза, че инфлационното въздействие на митата се очаква да бъде преходно.

„Въпреки че е много вероятно митата да генерират поне временно ускоряване на инфлацията, също така е възможно ефектите да са по-устойчиви“, посочва Пауъл в петък.

След това той подчерта, че действията на Фед ще бъдат насочени към спиране на всяко нарастване на обществените възприятия, че инфлацията се изплъзва от контрола на регулатора.

„Наше задължение е да поддържаме дългосрочните инфлационни очаквания добре закотвени и да гарантираме, че еднократното увеличение на нивото на цените няма да се превърне в постоянен инфлационен проблем“, подчертава той. „В добра позиция сме да изчакаме по-голяма яснота, преди да обмислим каквито и да било корекции в нашата политическа позиция“, допълва гуверньорът на Фед.

Bloomberg Economics изчисли, че митата, обявени от Тръмп досега, могат да увеличат средната стойност на митата в САЩ до около 22% от 2,3% през 2024 г.

Митата - по същество данък върху вноса - биха могли да повишат цените на различни потребителски стоки и услуги и да намалят маржовете на предприятията.

Инфлацията в САЩ остава над целта на Фед от 2% от 2021 г. насам, като дългосрочното разминаване с нея може да подложи на изпитание общественото доверие в паричната политика на централната банка.

Индуциран от митата скок на цените, който да предизвика вторичен ефект с ускорение на инфлацията — и обществени очаквания за по-високи цени в средносрочен план — би накарал представителите на Фед да се въздържат от намаляване на лихвения процент.

Ако митата доведат до еднократен ценови шок с отрицателни ефекти върху икономическия растеж и пазара на труда, тогава Фед може да обмисли необходимостта от намаление на лихвите, макар и с известно забавяне, докато чака повече яснота при данните.