ЕС подготвя обединен фронт срещу митата на Тръмп

Страните от Европейския съюз (ЕС) ще се стремят да представят обединен фронт през следващите дни срещу митата на президента на САЩ Доналд Тръмп и вероятно ще одобрят първи набор от целенасочени контрамерки за американски внос на стойност до 28 млрд. долара, пише Ройтерс.

Подобен ход би означавал ЕС да се присъедини към Китай и Канада в налагането на ответни мита на САЩ и ескалация на търговската война, за която някои се опасяват, че ще стане глобална, ще оскъпи стоките за милиарди потребители и ще тласне икономиките към рецесия.

Блокът трябва да плаща 25% мита върху износа на стомана, алуминий и автомобили и т.нар. реципрочни мита от 20% от сряда за почти всички други стоки.

Митата на Тръмп покриват около 70% от износа на ЕС за САЩ, чиято обща стойност възлиза на 532 млрд. евро за 2024 г. Очаква се въвеждането на допълнителни мита върху вноса в САЩ на мед, фармацевтични продукти, полупроводници и дървен материал.

Европейската комисия (ЕК), която координира търговската политика на ЕС, ще предложи на страните членки късно в понеделник списък с американски продукти, които да бъдат обложени с допълнителни мита в отговор на митата на Тръмп върху стоманата и алуминия, вместо по-широки реципрочни митнически тарифи. Списъкът включва месо от САЩ, зърнени храни, вино, дърво и дрехи, както и дъвки, конци за зъби, прахосмукачки и тоалетна хартия.

Един продукт, който получава по-голямо внимание и разкрива разногласията в блока, е бърбънът. Комисията е определила мито от 50%, което накара Тръмп да заплаши с насрещно мито от 200% върху алкохолните напитки от ЕС, ако блокът го въведе. Износителите на вино Франция и Италия са най-загрижени за замерването с мита върху алкохолните напитки и виното.

ЕС, чиято икономика е силно зависима от свободната търговия, се стреми да се увери, че има широка подкрепа за всеки отговор, така че да поддържа натиска върху Тръмп и да го принуди да преговаря, отбелязва Ройтерс.

В понеделник Люксембург ще бъде домакин на първата политическа среща в целия ЕС след обявяването на широкообхватните мита на Тръмп. Министрите, които отговарят за търговията на 27-те членки, ще обсъждат въздействието и най-добрата възможна реакция.

Дипломати от ЕС казват, че основната цел на срещата е да се излезе с единно послание за желание да се преговаря с Вашингтон за премахване на митата, но готовност да се отговори с контрамерки, ако това не се случи.

„Нашият най-голям страх след Brexit бяха двустранните споразумения и прекъсването на единството, но след три или четири години преговори това не се случи. Разбира се, тук имаме различна история, но всеки може да види интерес от обща търговска политика“, казва дипломат от ЕС.

Сред страните членки на ЕС има различни мнения за това как да се реагира. Франция казва, че Брюксел трябва да работи върху пакет, надхвърлящ митата, а френският президент Еманюел Макрон предложи европейските компании да спрат инвестициите в САЩ, докато „нещата се изяснят“.

Ирландия, почти една трета от чийто износ отива за САЩ, призовава за "обмислен и премерен" отговор, докато Италия, третият по големина износител на ЕС за САЩ, се съмнява дали ЕС изобщо трябва да отвръща на удара.

Досегашните преговори с Вашингтон не дадоха резултат. Ръководителят на ЕС по търговията Марош Шефчович описа двучасовия си разговор с колегите му от САЩ в петък като „откровен“. Той им е казал, че митата са „вредни, неоправдани“.

Първоначалните насрещни мита на ЕС във всеки случай ще бъдат подложени на гласуване в сряда. Малко е вероятно те да бъдат отхвърлени от квалифицирано мнозинство. Те ще влязат в сила на два етапа, по-малка част от 15 април, а останалите – месец по-късно.

Председателят на Комисията Урсула фон дер Лайен също ще проведе отделни дискусии в понеделник и вторник с главни изпълнителни директори на компании от стоманодобивния, автомобилния и фармацевтичния сектор, за да оцени въздействието на митата и да определи какво да прави по-нататък.

Междувременно британският премиер Киър Стармър обяви, че ще представи мерки в подкрепа на икономиката и бизнеса на Великобритания през следващата седмица, съобщава Bloomberg.

Стармър посочва в публикация в британския в. Telegraph, че „светът, какъвто го познавахме, си отиде. Трябва да се издигнем, за да посрещнем момента“.

„Правителството ще направи всичко необходимо, за да защити националния интерес на Великобритания“, пише още Стармър.

Същевременно Зимбабве стана първата страна, която спира действието на митата за американския внос. Основните търговски партньори на богатата на полезни изкопаеми страна са Обединените арабски емирства (ОАЕ), Южна Африка и Китай, а ограниченият ѝ износ за САЩ се състои основно от тютюн и захар, пише БГНЕС.

Тръмп наложи 18% мито на вноса от Зимбабве, припомня АФП.

Отношенията между Зимбабве и САЩ са белязани от десетилетни кампании за натиск срещу бившия управник Робърт Мугабе от началото на 2000 г. насам.
Хараре редовно обвинява санкциите на САЩ за катастрофалната икономическа криза, от която страната страда вече повече от две десетилетия, и се отдалечава от Запада, засилвайки икономическите връзки с ОАЕ и Китай.

Миналата година Вашингтон отмени предишната програма за санкции, но наложи целенасочени мерки срещу президента Емерсън Мнангагва и други висши ръководители в правителството на Зимбабве и управляващата партия ZANU-PF, като се позовава на нарушения на правата и корупция.