Кристалина Георгиева: В този по-рисков свят за България е още по-важно да бъде в еврозоната

В този по-рисков свят за България е още по-важно да бъде в еврозоната, заяви в интервю за БТА управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева в края на Пролетните срещи на Световната банка (СБ) и МВФ, състояли се тази седмица във Вашингтон.

Според нея страната ни трябва да изпълни критериите за членство и да използва тази възможност, за да подсили конкурентоспособността си. 

Георгиева акцентира и върху необходимостта от реформи в пенсионната и данъчната система, за да се гарантира дългосрочна устойчивост.

"Знаем, че пенсионната система няма да издържи, ако не се вземат мерки за нейното укрепване. България е застаряваща нация и ако искаме да се плащат пенсии в бъдеще, ние трябва да се грижим за това сега. Инструментите за това са увеличаване на пенсионната възраст и подобряване на финансовия баланс на системата. Това са разумни и правилни стъпки", счита тя.

МВФ в рамките на тези срещи публикува доклад за демографията в света, в който констатацията е, че в страните със застаряващо население трябва да се полагат повече грижи за това хората да бъдат здрави и трудоспособни по-дълго време. Девизът е "седемдесетте са новите петдесет" и аз съм доказателство за това, отбеляза още управляващият директор на Фонда. 

По отношение на данъчната система тя смята, че всяка страна трябва периодично да преглежда балансите си и дали политиките, които действат в момента, гарантират в достатъчна степен възможността на страната да засили своя потенциал. "И да, смятам, че трябва да се преразглежда периодично решението за плоския данък. Дали той ще се промени, или не, ще стане ясно, след като внимателно се преценят ползите и рисковете от такова решение", коментира Георгиева.

По отношение на срещите на СБ и МВФ управляващият директор на Фонда посочи те са "винаги полезни с това, че нашите страни членки имат възможност да обсъдят състоянието и посоките на световната икономика заедно и по този начин да подобрят разбирането си за това накъде върви светът".  

Тя очерта резултатите от срещите в три посоки. 

Първата е, че общото разбиране е, че растежът се забавя и причините за това забавяне помагат да се обединят страните членки (на Фонда, общо 191 по света - бел. авт.) за това какво трябва да се направи. "За мен беше много окуражително да чуя от много от министрите и от гуверньорите на централните банки яснота за това, че в условията на икономика, която е по-често засегната от шокове и кризи, те осъзнават, че трябва преди всичко да направят собствените си страни по-устойчиви. Това означава да не отлагат тези реформи, които ще помогнат на държавите им да имат по-добри условия за развитие и по-голяма устойчивост на това, което се случва извън тях", отбеляза Георгиева.   

"Преди да започнат срещите, използвах една фраза - "подредете си къщата" (get your own house in order). Какво ще значи това "подредете си къщата" - като израз го чух от много от министрите, от много от гуверньорите като нещо, което те разбират, че не може да се отлага", коментира тя. 

В Европейския съюз виждаме неща, които изглеждаха невъзможни преди, сега са възможни. Германия реформира своята "дългова спирачка". Препоръките от доклада на Марио Драги имат голям шанс за реализация, което значи банков съюз, капиталов съюз и елиминиране на пречките за растежа вътре в Европа. Това е много важен резултат за осъзнаването, че нямаме време за губене, че трябва да се действа решително "вкъщи", каза Георгиева.  

Вторият извод е, че трябва да има възможност за открит разговор, за открит диалог, за това накъде трябва да върви светът от гледна точка на търговска политика и осъзнаване на това, че свят без правила е хаотичен, коментира тя. 

"Такъв свят би бил много опасен за всички и фактът, че сме в многополюсния свят днес, защото не сме там, където бяхме в миналото, също имаме нужда от принципи, имаме нужда от предсказуемост, имаме нужда от правила", допълни управляващият директор на МВФ. 

Третият резултат от срещите е - диагнозата за това къде сме и накъде вървим, за всички сега е ясна. Къде сме? Спад на перспективите за растеж, обхващащ икономиките на страните, генериращи 85 на сто от световния брутен вътрешен продукт. Да си спомним, че тревогите на миналите срещи бяха за нисък растеж и висок дълг, сега икономиките се забавят дори още повече. На този фон новите мита, които Съединените щати възнамеряват да наложат, макар че не е много ясно къде ще приключи и ще приключи ли този разговор, са проблем, но още по-големият проблем е непредсказуемостта, коментира Георгиева. "Това беше и думата на седмицата. Тази несигурност значи, че инвеститорите не инвестират, а потребителите не харчат. Така ние дадохме сигнал, че икономическият растеж се забавя глобално от 3,3 на 2,8 на сто, но също така и в нашите анализи се видя, че вероятността от рецесия нараства от 17 на 30 на сто. Не предвиждаме рецесия засега, но не изключваме, че при едно влошаване на ситуацията това би могло да се превърне в реалност", отбеляза тя. . 

Георгиева коментира, че за икономиката на Европа е важно да премахне пречките за движение на труд, капитал, стоки и особено на услуги във вътрешния пазар. 

"Днес 300 млрд. евро спестявания на европейските граждани работят за американската икономика. Ако ЕС успее да създаде по-добре итегриран капиталов пазар, особено ако има амбицията да го направи заедно с Великобритания, тогава тези пари е по-вероятно да работят за Европа", отбеляза тя. 

Един от позитивите от последните месеци е, че Европейският съюз и Великобритания търсят и намират пътища за икономическа координация и сближаване. Разбира се, Европа трябва да мисли за контакти със съседите, но и за такива с други части на света. Повече търговия с Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН), Канада, Австралия, Нова Зеландия, с африкански страни, счита Георгиева.