Могат ли българите да дадат отговора готови ли сме за еврото през 2026 г.?

Българите са резервирани към смяната на лева с еврото в този момент, е записано в мотивите на президента Румен Радев да поиска референдум за членството на България в еврозоната. Той отбелязва още, че няма проведена информационна, а "рекламна кампания", която не успява да убеди обществото, че България е готова да предприеме тази стъпка.

Радев отбелязва, че в началото на юни по искане на българските власти Брюксел ще публикува конвергентен доклад, който ще покаже дали страната изпълнява изискванията за членство в еврозоната. Но и допълва, че в обществото няма консенсус относно готовността за въвеждането на европейската валута и за датата, на която да се случи това.

"Всеки опит за представяне на предлагания от мен референдум за готовността ни за въвеждане на еврото като референдум "за" или "против" европейското бъдеще на България ще бъде груба манипулация", е записано още в мотивите, на внесеното днес (12 май) искане в Народното събрание. Президентът е категоричен, че България е пълноправен член на Европейския съюз, който има правото да определи кога да въведе единната валута. "И това право принадлежи на българския народ", допълва той.

Така мотивите на президента предполагат, че с въпроса: "Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута "евро" през 2026 г.?" , се чака експертен отговор относно доколко е подготвена икономиката на страната за членството във валутния съюз на ЕС след година, а не толкова дали българите подкрепят влизането в еврозоната. В същото време се подчертава, че оценките на всички нива - и сред гражданите, и сред експертите и политиците, са противоречиви. По тази причина се предлага и референдумът, при който българите да заявят своята воля.

"Като президент съм убеден, че въвеждането на единната европейска валута може и трябва да стане с убедителен национален консенсус, с вътрешна убеденост на хората, а не с пренебрежително незачитане на тяхната воля. Всеки български гражданин има право да се произнесе относно своите пари и благосъстояние" , отбелязва още Румен Радев.

В петък след края на работния ден Радев направи изявление, с което обяви, че ще внесе искане за допитване за еврото. Това предизвика критики от редица политици, включително от премиера и повечето партии в Народното събрание. Критиците коментираха, че приемането на еврото е част от европейската интеграция на България и е включено в ангажиментите на страната като член на ЕС.

Радев коментира в мотивите си, че в договора ни за членство в общността няма дата за присъединяване. Действително Брюксел не поставя срокове, но има изисквания, които страната трябва да покрие, за да стане част от валутния съюз и те са свързани с икономически показатели като инфлация, съотношение на дълг към брутния вътрешен продукт и т.н. Реално готовността на членовете на ЕС да влязат и във валутния съюз се оценява от Европейската централна банка (ЕЦБ) и те трябва да отговарят на редица критерии, които са залегнали в Договора от Маастрихт.

Президентът отбелязва, че държави, приети преди България с по-добри показатели, не приемат европейската валута. Това са държавите в Централна Европа, както и Дания и Швеция, които се ползват с дерогация и могат да не се присъединят към еврозоната. С подобна опция беше и Великобритания, която като цяло беше резервирана към общата икономическа и данъчна политика на общността.

Рефрендумът за членство в еврозоната не е прецедент - след подобен в Швеция през 2003 година е отхвърлено предложението за приемането на единната европейска валута и ЕЦБ приема "мълчаливо" положението на Стокхолм като де факто дерогация. Швеция обаче е заявила, че ще проведе нов референдум и при положителен отговор ще се присъедини към валутния съюз.

Почти навсякъде в ЕС основният мотив за критики към еврото са опасенията за ръст на цените и носталгията към националната валута. Националната валута – един от символите на държавността, е неделима и важна част от националната сигурност и националния суверенитет, отбелязва и Румен Радев.