Европарламентът каза "да" за членството на България в еврозоната

Европейският парламент одобри доклада за присъденяването на България в еврозоната от 1 януари 2026 година. Преди вота българският депутат Радка Лайкова ("Европа на суверенните нации") поиска отмяна на гласуването, сочейки че има конфликт на интереси, защото докладчикът по темата Ева Майдел е българка. Това искане беше отхвърлено, а от ЕНП заявиха, че "приятелите на Лайкова в България" предпочитат страната да се присъединят към рублата, а не към еврото.

В рамките на вота 531 гласа бяха "за", 69 гласа "против" и 79 гласа "въздържал се".

Изображение: ЕП

Докладът на Майдел отбелязва, че България е постигнала значителен напредък към пълна икономическа конвергенция, което я прави добре позиционирана да стане двадесет и първият член на еврозоната. България въведе рамката си за валутен съвет на 1 юли 1997 г., като обвърза българския лев с германската марка и впоследствие с еврото.

От присъединяването си към ЕС през 2007 г. България има статут на „държава членка с дерогация“, подлежаща на редовни оценки на конвергенцията от Европейската комисия и Европейската централна банка. Приемането на България в еврозоната беше подкрепено от икономическата комисия към Европейския парламент с голямо мнозинство - 46 гласа "за", трима депутати бяха "против", а петима се въздържаха.

Срещу решението се обяви още тогава Лайкова, която смята, че приемането ни във валутния съюз е политическо решение и са пренебрегнати критериите от Маастирхт, които следят основните икономически показатели. Лайкова смята, че в доклада на институциите за членството е игнорирано искането на президента Румен Радев да се организира референдум за приемането на еврото, както и смята, че има изпратени "подозрителни" данни за бюджета и скрити разходи.