Законът за еврото - закон плашило или закон кошмар

Управляващите искат да върнат плановата икономика от комунизма, коментира по отношение на Закона за въвеждане на еврото главният икономист на Института за пазарна икономика (ИПИ) Лъчезар Богданов.

Миналата седмица Народното събрание прие на първо четене промените в Закона за въвеждане на еврото, с които ще бъдат контролирани цените в периода от 8 август тази година до 31 декември следващата. През това време търговците няма да могат да повишават цените, ако това не е обосновано от обективни икономически фактори. В закона обаче липсва определение кои условия ще се считат за обосновани. Увеличават се и правомощията на регулаторите.

Богданов посочи, че законът дава изцяло достъп на НАП и Комисията за защита на потребителите (КЗП) до всякаква информация, която те преценят, и според закона бизнесът не може да се позовава на никаква бизнес или търговска тайна, която е защитена от много други закони. "Въпросът е какво ще правят тези органи с цялата тази информация", коментира пред БНР Богданов.

По думите му е неясен текстът за необосновано или обосновано повишение на цените, въпреки че в допълнителните разпоредби на закона има изброени примерни обективни фактори за повишаване на цени.

За 17 месеца, в които ще действа този закон, много неща ще се променят, отбеляза икономистът. Според него ще има пълна правна несигурност колко точно е разрешено да се вдигат цените. "Става дума за всички стоки и услуги и за всички бизнеси", посочи той.

"До там стигнахме, че искаме да направим някакъв закон планина, вулкан или чудовище, който да заплашва цялата икономика. Може би това е целта. Може би целта е пиар ход", допусна Богданов.

За него това е "отворена врата към пълен контрол върху неограничен кръг субекти, свързано с неограничен кръг стоки и услуги". 

Според него ако тези промени бъдат приети и на второ четене, бизнесът няма полезен ход – или да не се променят особено цените, или заскулисни договорки. "Това е по-скоро закон плашило. Ако не действа, ще е просто плашило, а ако действа, ще бъде кошмар, ще върне плановата икономика и ще разбие всякакви основи на свободния пазар в страната", каза икономистът.

Според него ако депутатите са добросъвестни, има шанс между първо и второ четене текстовете да бъдат променени. Ако обаче са злонамерени, искат да създадат една КЗП, която да може да разбие всеки бизнес по свое усмотрение, добави икономистът от ИПИ. 

Лидия Шулева: Законът за еврото е противоречив без ясни критерии за спекула

Законът за еврото е доста противоречив и трябва да получи много по-добри формулировки между първо и второ четене, каза бившият вицепремиер и социален министър, и настоящ член на Икономическия и социален съвет Лидия Шулева пред БНР.

По думите й приемането на Закона за въвеждане на еврото не е еднозначно, защото там са заложени определения, даващи широки правомощия на регулаторните органи за едно фриволно тълкуване. „Няма ясни критерии за необосновано повишаване на цените, което води до големи санкции. Така административният произвол е гарантиран", предупреди Лидия Шулева.

Според нея основната слабост на този закон, по който се преценява дали едно повишаване на цените има спекулативен характер, или се дължи на пазарна конюнктура, е, че няма ясни критерии. Ако депутатите не формулират много по-ясни критерии, големите глоби може да доведат до фалит на предприятия и опасения, че регулаторите се използват като бухалки срещу определени бизнеси, както и до задоволяване на различни икономически интереси от гледна точка на конкуренция", прогнозира бившият вицепремиер.

Тя обясни какви са възможностите за постигане на високи доходи с въвеждането на еврото у нас и припомни, че "никой не ни е обещавал високи доходи с преминаването към еврото".

"Другите страни, да, имат, но това не се дължи, че са в еврозоната, а на добре структурирана икономика. За да имаме ние високи доходи, трябва да направим рязка промяна на икономиката ни. Години наред залагаме на нискоквалифицирана работна ръка, която носи ниски доходи. Това, което в момента трябва да направим, е да преминем постепенно към високотехнологични и иновативни производства, а те се нуждаят от висококвалифицирани специалисти и получават по-високи доходи", коментира Шулева. 

И дали ще имаме увеличаване на доходите след еврозоната, зависи от това "как ще се възползваме от предимствата, които дава еврозоната". "Във втория транш на Плана за възстановяване и устойчивост се предвиждат редица програми, насочени към малък и среден бизнес с иновативни производства. С тези пари много български компании биха могли да направят крачка напред към иновативни производства".