Какво би се случило, ако Иран се завърне на световната икономическа сцена?

Логистика и пари

Освен търговията и енергетиката, и логистиката ще се промени. За Азербайджан пътният трафик по северозападните граници на Иран може да се увеличи и да превърне страната в критична транзитна пречка между Иран и Русия. Това би превърнало Азербайджан от чист производител на енергия в стратегически евразийски коридор.

Могат да се сключат и споразумения за размяна на газ – Иран снабдява Азербайджан на вътрешния пазар, а Баку изнася еквивалентни количества за Европа. На масата ще се постави и въпросът за дълго отлаганите електропреносни връзки между Иран, Азербайджан и Русия.

Петгодишното състезание

Ако Иран преодолее ключови препятствия – привличане на повече преки чуждестранни инвестиции, справяне с банковите пречки заради прането на пари и избягване на недостига на газ в страната, регионът ще навлезе във втора фаза. Това ще се свързва по-малко с шок и повече с конкуренция и интеграция.

По-евтината иранска енергия и директният достъп по земя биха могли да подкопаят турския пазарен дял в Ирак, Сирия и Централна Азия. Големите турски производители – особено в текстилната промишленост и електроуредите, биха могли да реагират, като преместят производството си в ирански свободни зони, за да намалят разходите, като същевременно запазят по-висококачествените дизайни и компоненти у дома.

Връзките между Иран и Ирак биха могли да се задълбочат и в интеграцията на инфраструктурата. Железопътната връзка Шаламчех-Басра би могла да превърне Ирак в транзитен маршрут за ирански стоки, насочени към Йордания и Средиземно море. Съвместните индустриални зони по границата, които съчетават иракски капитал с иранска енергия, биха могли да намалят зависимостта от отдалечени доставчици.

Дубай би се затвърдил като финансов изходен център за интернационализирани ирански фирми. Стартиращите компании и технологичните компании, които се разрастват в първата фаза, могат да се обърнат към Дубай за листвания, набиране на капитал и излизане от пазара. С намаляването на търговията със стоки с нисък марж фокусът ще е върху логистиката с висока стойност, обвързана с иранския пазар.

Междувременно Пакистан може да се сблъска с конкуренция между Гуадар и иранското пристанище Чабахар. Без интеграция на железопътния транспорт в логистичната мрежа на Иран, Исламабад може да рискува маргинализация.

Завършването на газопровода Иран-Пакистан обаче би съживило текстилните центрове в Синд и Пенджаб, което ще увеличи износа за Европа.

Оман тихомълком би засилил ролята си на логистичен партньор в Индийския океан. Пристанища като Дукм и Сохар извън Ормузкия проток биха намалили риска за корабоплаването и разходите за застраховка за иранската търговия.

За Катар и Саудитска Арабия завръщането на Иран на световната сцена би засилило конкуренцията. И двете страни биха могли да се насочат към технологично ориентирани стратегии за ефективност и ценообразуване, за да защитят азиатския си пазарен дял. По-евтината газова суровина на Иран би могла да подбие маржовете на саудитските нефтохимически компании, което ще увеличи съперничеството за инвестиции в Китай и Индия.

Кувейт, когато осъзнае, че железопътните маршрути между Иран и Ирак ще доминират в логистиката в северната част на Персийския залив, може също да се откаже от конкуренцията в инфраструктурата и да се насочи към капиталово разгръщане, като използва своя суверенен фонд за закупуване на стратегически дялове в ирански и иракски енергийни и транспортни проекти.

Структурни рискове

Разбира се, нищо от това не е гарантирано, че ще се случи. Иран ще се нуждае от милиарди долари, за да модернизира своя петролен сектор, железници и инфраструктура. Неуспех на страната да осигури капитал означава, че тя ще бъде изпреварена от по-добре финансираните конкуренти.

Инфлацията остава заплаха. Ако не бъде контролирана, тя ще ерозира предимството на Иран с евтината работна ръка. Подновяване на геополитическата нестабилност може бързо да тласне съседите на страната обратно към заобикалящи стратегии.

Голяма част от Близкия изток вече се движи към по-дълбока икономическа интеграция. Ако Иран управлява тези рискове, анализаторите казват, че в рамките на пет години може да се затвърди като централен производствен и транзитен център в цяла Евразия.

Ако се провали, страната рискува да се превърне в нещо далеч по-малко трансформиращо – нискобюджетен коридор, който основно захранва растежа на неговите съседи.

Така или иначе, завръщането на Иран в световната икономика би отбелязало една от най-значимите геоикономически промени, които регионът е преживявал от десетилетия.