Какво би се случило, ако Иран се завърне на световната икономическа сцена?

Иран често е описван като спящ икономически гигант. Страната има над 85 млн. души население, притежава огромни запаси от петрол и газ и заема стратегическо местоположение, като свързва Близкия изток, Централна Азия и Европа. Техеран обаче търгува далеч под потенциала си поради десетилетията на санкции, пише Euronews.

Мащабът и постоянството на протестното движение съживиха надеждите за бъдеща точка на пречупване – такава, която би могла да доведе до политически обрат и евентуално до повторно отваряне на търговията. Ако това се случи, последствията биха се разпростирали далеч отвъд границите на Иран, посочва медията.

Падането на санкциите ще позволи след десетилетия на изолация страната да може да се включи отново в световната финансова система. Банките биха могли да се свържат отново със SWIFT, износът на петрол би могъл да тече безпрепятствено, а преките чуждестранни инвестиции биха могли да се върнат в голям мащаб.

Това не би било просто вътрешно възстановяване. Това би бил шок, достатъчно мощен, за да пренареди търговските, енергийните и капиталовите потоци в Близкия изток, пише още медията.

Търговски капацитет

Непосредствено след всеки дипломатически или политически пробив премахването на санкциите вероятно би предизвикало бързо възстановяване – като внезапно освобождаване на плътно навита спирала.

Търговията на Иран, различна от петрол, дълго време ограничена до около 100 млрд. долара, може да се разшири рязко. Оценките за латентен капацитет достигат 182 млрд. долара след премахване на ограниченията, въпреки че това число е изложена на редица променливи.

Ключов двигател би било повторното свързване на Иран с глобалната платежна система SWIFT. При санкциите трансакционните разходи се увеличават заради използването на неформални и сенчести банкови канали. Възстановяването на нормалния достъп би могло да намали тези разходи. Това ще освободи натрупано търсене и подхрани рязък скок на вноса през първата година, особено на капиталови стоки, промишлени машини и потребителски продукти от висок клас, необходими за модернизиране на остаряващата инфраструктура в страната.

Ранни регионални последици

Регионалните ефекти биха включвали Турция, която като основна сухопътна врата към Иран би била сред първите бенефициенти. Нарастващото търсене на турски потребителски стоки и услуги би могло да прерасне в значителен тласък на туризма.

Иранците, ограничени от валутния контрол и все още изправени пред визови пречки да пътуват в Европа, биха пътували повече в Турция.

В същото време европейските и американските културни туристи биха могли плавно да започнат да се завръщат в Иран.

Анализатори изчисляват, че през първата година 5–7% от пазара на културен туризъм в Турция биха могли да се насочат към дестинации като Исфахан и Шираз. Тъй като голяма част от иранските самолети са спрени от полети поради остаряващите флотилии, турските авиокомпании вероятно ще се намесят на пазара, като ще добавят ежедневни маршрути.

Ако иранският режим падне скоро, за Ирак и Пакистан ползите ще са по-скоро макроикономически. Стабилните, директни енергийни доставки от Иран биха намалили производствените разходи и биха облекчили инфлацията.

Шок на енергийния пазар

Въздействието може да се усети най-силно в енергетиката. Завръщането на Иран на международните пазари би могло да добави до 1,5 млн. барела суров петрол на ден към световните доставки.

Освен ако ОПЕК+ не предприеме действия, за да компенсира увеличението, анализаторите предупреждават, че цените на петрола биха могли да паднат с около 10%. Това би било добре дошло за вносители като Турция и Пакистан, но ще окаже натиск върху бюджетите на производители, включително Саудитска Арабия и Кувейт.

И при природният газ балансът може да се промени. Завръщането на Иран би поставило под въпрос дългогодишното господство на Катар в споделеното находище „Северен купол“/„Южен Парс“, тъй като международните енергийни компании ще се насочат към иранската му страна. Това ще пребалансира енергийната йерархия в региона за първи път от десетилетия.

(Продължава на следващата страница)