С Тръмп Иран може да се наложи да се откаже от забавянето като дипломатическа стратегия

Въпреки суровата му физиономия, появила се по правителствената телевизия на Иран, аятолах Али Хаменей е изправен пред най-сериозното предизвикателство за легитимността си, откакто пое властта в страната през 1989 г., пише Марк Т. Кимит, пенсиониран бригаден генерал от армията на САЩ и бивш заместник-помощник на министъра на отбраната по политиката в Близкия изток, за Politico.

Гледката от кабинета на върховния лидер трябва да е доста зловеща – силите за сигурност разстрелват мирни протестиращи, излезли на улицата заради сриващата се икономика, неконтролируемата инфлация и катастрофата с водоснабдяването, невиждана в съвременната епоха.

Над него е надвиснала и заплахата от президента на САЩ Доналд Тръмп, че ще се намеси, както и осъзнаването, че Израел би съдействал за осъществяването на удари, които Вашингтон може да поиска да предприеме.

Дори неотдавнашният опит на Хаменей да се обърне към САЩ – изпитан метод за печелене на време и намаляване на очакванията, не проработи.

Аятолахът не се заблуждава и със сигурност осъзнава, че се нуждае от спасителен пояс. Неотдавнашната операция на САЩ във Венецуела е може би поучителна тук, пише Кимит.

САЩ не търсят промяна във венецуелския режим, а просто промяна в поведението му и са готови да запазят статуквото. За разлика от заплахите от търговията с наркотици, продажбите на петрол в нарушение на санкциите или дългогодишния чавизъм в задния двор на Америка, заплахите от Иран са специфични, екзистенциални и са постоянни през годините.

Сделка по тези заплахи – разработването на ядрени оръжия от Иран, ракетната му програма и огромната му дестабилизираща мрежа от прокси групировки, ще е ключова. Тя ще трябва да включва и прошка за протестиращите, защита на правото на мирни бъдещи демонстрации и прозрачно наказателно преследване на отговорните за убийството на невъоръжени цивилни, посочва пенсионираният военен.

За САЩ въздушните удари срещу ключови цели на режима трябва да се обмислят, тъй като без демонстрация на решителност режимът може да повярва, че може да издържи на реторичния натиск на Вашингтон.

Ударите биха били и възможност да се подведе под отговорност Корпуса на гвардейците на ислямската революция (IRGC) и неговите паравоенни елементи, отговорни за убийството на хиляди протестиращи, както и отново да се ударят ракетни и ядрени цели, които все още се възстановяват от ударите през юни 2025 г., добавя той.

Според него обаче въздушните удари носят два основни риска. Първият са жертвите и затворниците: иранският режим има дълга история на вземане на заложници. Един пример е превземането на американското посолство през 1979 г. Рискът американски войски да гният в затвора „Евин“ е нещо, което Вашингтон иска да избегне.

Второ, въздушните удари рискуват отмъщение срещу американски бази в обсега на огромните ракетни, оръжейни и терористични мрежи на Иран. Атаката през юни 2025 г. срещу авиобазата Ал-Удейд в Катар е ясен знак, че Иран е способен и желае да стреля по САЩ и в настоящия сценарий трябва да се очаква по-голям отговор и жертви, смята Кимит.

Той разглежда и условията на евентуална сделка. Преди всичко друго, програмата за разработване на ядрени оръжия на Иран трябва да бъде прекратена, подчертава Кимит. Въпреки всички разговори, сделки и ангажименти през годините, Иран успя да избегне системата за инспекции, верификации и санкции, която гарантираше изпълнението на задълженията на страната по Договора за неразпространение на ядрени оръжия.

Това трябва да бъде недвусмислената основа на всяка спасителна линия за режима и предпоставка за всякакви по-нататъшни дискусии, посочва той.

След това, програмата за разработване на ракети на Иран също трябва да бъде прекратена. В продължение на години Иран продължава да произвежда ракети с голям обсег и да ги разпространява в целия регион. Това позволи на хутите да блокират Червено море, а на групировките „Хизбула“ и „Хамас“ – да заплашват и атакуват Израел.

Техеран въоръжи и санкционираните фракции Хашд в Ирак, които атакуваха американски части и заплашват избраното правителство. Така че всяка евентуална сделка трябва да изисква инспекции, верификации и наказателни действия в случаи на нарушение, подчертава Кимит.

Накрая, злокачествената регионална мрежа от посредници, която Иран въоръжава и обучава в продължение на десетилетия, трябва да бъде откъсната от финансовата и военна подкрепа на страната, посочва той.

Кимит допълва, че управлението в Ливан, Йемен и Ирак също трябва да бъде отделено. Пълномощниците „Хизбула“, „Хамас“ и хутите бяха победени и възпрепятствани от продължаване на дейността им от края на 2024 г. насам, но това е само засега, смята той. Без официално прекратяване на подкрепата от Иран те несъмнено ще се завърнат, посочва той.

„Посланието към Иран трябва да бъде да скъса с пълномощниците или да се изправи пред наказателни действия“, подчертава Кимит.

Без конкретни действия по тези три елемента Хаменей и неговият режим са изправени пред мрачно бъдеще, прогнозира бригадният генерал. Дори и да се съобрази с тези условия, режимът ще реагира по обичайния си начин: забавяне, отклоняване, отказ, прогнозира той. Това са дипломатически инструменти, които са успешно прилагани от брилянтни ирански преговарящи през годините.

Накратко, облекчаване на санкциите, помощ с неконтролируемата инфлация и съдействие за справяне с климатична катастрофа Техеран ще получи при спазване на изброените условия. Този избор си има цена за Хаменей – или спасителен пояс, или примка, пише Кимит.

Еранският лидер би трябвало да вземе предвид първия мандат на Тръмп, когато САЩ свалиха от бойното поле страховития ирански генерал Касем Солеймани с дрон през 2020 г., както и текущия му втори мандат, особено 12-дневната война от 2025 г. и неотдавнашното задържане на венецуелския диктатор Николас Мадуро от американските специални сили.

В крилото на Мадуро в центъра за задържане в Бруклин има достатъчно място за заместник-главнокомандващия на Корпуса на ислямската революция Ахмад Вахиди и неговия съучастник Есмаил Каани, казва Кимит. Освен това, Иран все още не е възстановил мрежата си за противовъздушна отбрана след разрушаването ѝ миналата година и все още има стотици военни и инфраструктурни цели, които американски, израелски и други коалиционни сили са готови да атакуват.

Хаменей би трябвало също да помни, че дори протестът да бъде потушен с убийства, основните причини за бунтовете – инфлацията, ограничаващите социални норми и водната криза, остават.

Тръмп каза на иранските протестиращи, че „помощта идва“. Това може да се тълкува и като предложение към режима, смята Кимит. Хаменей трябва да приеме, че е изправен пред американски президент, който е готов да игнорира десетилетия дипломатически учтивости и едностранни отстъпки в полза на завършването на работата по унищожаването на иранската ядрена програма.

Човек може само да се надява, че мъдростта ще надделее и че този път всичко ще приключи по различен начин, заключава той.