Capital Economics: Влизането на България в еврозоната ще доведе до ограничен тласък за икономиката

Малко вероятно е влизането на България в еврозоната този месец да промени икономическата посока на страната, като конвергенцията на доходите към Западна Европа ще остане бавна през следващото десетилетие, се казва в доклад на Capital Economics, публикуван на 14 януари, цитиран от bne Intellinews.

Макар да се очаква стандартът на живот да продължи да се изравнява с този в останалата част от блока, темпът ще изостава от този в другите икономики от Централна и Източна Европа, които са на сходен етап на развитие, смятат от консултантската компания.

„Прогнозираме, че БВП на глава от населението ще се повиши от около 40% от средния за еврозоната до около 55% до 2035 г., което ще остави България на дъното на разпределението на доходите в еврозоната“, посочва Capital Economics.

Анализаторите твърдят, че присъединяването към еврото ще има „само малък макроикономически ефект“, тъй като България вече ефективно е преотстъпила паричната си политика в рамките на дългогодишния си валутен борд, който фиксираше лева първо към германската марка, а по-късно към еврото.

„Дългогодишният валутен борд на България вече е донесъл повечето от ползите, свързани с елиминирането на валутния риск“, се казва в доклада, като се добавя, че всякакви печалби от по-ниски изисквания за банкови резерви, по-тесни спредове на облигациите или по-силна подкрепа от ЕЦБ биха били „маргинални или вече са се случили“.

Все пак краткосрочните перспективи изглеждат относително оптимистични. Capital Economics очаква растеж на БВП от около 3% през 2026-2027 г., което ще направи България една от най-бързо растящите икономики в еврозоната главно благодарение на силните разходи на домакинствата. Очаква се инфлацията да се забави, но да остане над целта на Европейската централна банка от 2% до 2027 г.

„Макар че фискалният дефицит може да остане близо до горната граница на фискалните правила на ЕС от 3% от БВП – особено погледнато от неотдавнашните протести и подновените политически сътресения – много ниският публичен дълг на България предполага, че публичните финанси няма да представляват сериозен риск за макроикономическата стабилност през следващите няколко години“, се казва още в доклада.

В по-дългосрочен план обаче перспективите на България ще бъдат определени от намаляващото и застаряващо население и само умереното повишаване на производителността. Прогнозира се, че населението в трудоспособна възраст ще се свие с около 7% до 2035 г., което е един от най-стръмните спадове в Европейския съюз.

Очаква се растежът на производителността да бъде средно малко над 3% годишно, което е по-бързо от средното за еврозоната, но по-слабо от някои регионални партньори. „Това би било по-високо от нашите прогнози за Чехия и Унгария, но по-ниско от Полша“, се посочва в доклада.

Capital Economics отбелязва, че България може да постигне по-добри резултати, ако укрепи IT сектора си, подобри управлението и използва по-добре средствата от ЕС.

Междувременно политическата нестабилност и корупцията остават основни рискове. България е провела седем парламентарни вота от 2021 г. насам и се готви за още един през 2026 г. след неотдавнашния разпад на правителството на Росен Желяков.

„Рисковете за влошаване на ситуацията включват политическа нестабилност, която може да доведе до прекомерни фискални дефицити и по-слабо управление, както и неуспех в усвояването на значителните налични средства от ЕС“, се посочва в доклада.

Устойчивата корупция също оказва негативно влияние върху инвестициите и растежа. България заема едно от последните места в ЕС в индекса за корупция на Transparency International, а проучване на Световната банка, цитирано от Capital Economics, установи, че „манипулирането на търгове и картелното поведение“ могат да увеличат разходите за обществени поръчки с до 50%.