ЕК разкри план за бързо учредяване на компании с лесен достъп до единния пазар

Европейската комисия (ЕК) представи план, който ще позволи учредяването на фирма да става само за 48 часа и да работи съгласно единен набор от правила в целия Европейски съюз (ЕС), в опит да се намали разликата със САЩ по отношение на иновативните стартъпи, съобщава Ройтерс.

Предложението е част от по-широкия стремеж на ЕС за подобряване на конкурентоспособността на блока и избягване на загуба на позиции спрямо САЩ, накъдето много европейски стартъпи се насочват за растеж поради по-големия и обединен от единни правила пазар, регулиран от единно корпоративно право.

Въпреки че предложението на ЕС за функциониране съгласно единен набор от правила е достъпно за всички европейски предприятия, то е насочено главно към новите компании с фокус върху иновативните технологии, за да им се даде тласък за бърз растеж.

Изпълнителният орган на ЕС заяви, че блокът е създавал повече стартъпи годишно от САЩ от 2018 до 2023 г., но в началото на 2025 г. отчита 110 т. нар.еднорога - компании с пазарна капитализация от 1 млрд. долара - в сравнение с 687 в САЩ и 162 в Китай.

Новото предложение за EU Inc цели да създаде нов вид учредяване в ЕС, подобно на дружество с ограничена отговорност (ООД), което дава на фирмите пълен достъп до единния пазар на ЕС и избягва смесицата от различните национални корпоративни законодателства в 27-те страни членки.

„Трябва да стимулираме компаниите да останат в Европа и да насърчим онези, които понякога търсят развитие другаде, да се върнат“, заяви еврокомисарят по въпросите за демокрацията, правосъдието и защитата на потребителите Майкъл Макграт. „Европа има таланта, идеите и амбицията, но твърде често бюрокрацията тласка най-добрите ни предприемачи другаде“, добавя той.

Всеки бизнес ще може да се регистрира онлайн като дружество в ЕС в рамките на 48 часа за по-малко от 100 евро и без изисквания за минимален акционерен капитал, като ЕК предвижда около 300 хил. фирми да направят това през първите 10 години.

Фирмите, учредени по този начин, ще имат достъп до единния пазар на ЕС, по-хармонизирани планове за опции върху акции за служители в целия ЕС и опростени процедури по несъстоятелност, което може да помогне за привличането на инвестиции.

Но тези компании все още ще бъдат подчинени на националното законодателство на всяка страна членка, в който действат, на различни национални трудови стандарти, данъчно облагане и други закони.

Макграт признава, че EU Inc не е панацея.

„Това няма да реши всеки проблем, но може да има много важен принос. Трябва да бъде приложено и да се развива успоредно с всички останали реформи, особено в областта на справянето с фрагментацията и премахването на бариерите в единния пазар“, изтъква той.

Предложението ще изисква одобрение от правителствата на ЕС и Европейския парламент.

Това не е първият опит на ЕС да насърчи трансграничния бизнес, въпреки че предишни инициативи се провалиха или бяха насочени само към по-големи предприятия, като например създаването на Societas Europeaea през 2004 г. Поддръжниците твърдят, че EU Inc ще проработи, защото е дигитален и защото членовете на ЕС признават спешната необходимост от преодоляване на разликата в конкурентоспособността.

Повратен момент

Апетитът на европейците да стартират технологични компании не е по-малък в сравнение с американците или китайците. Миналата година Комисията заяви, че в Европа има 35 хил. стартъпа в ранен етап на развитие, повече от всеки друг регион в света. Основателите им обаче се сблъскват с проблеми, когато искат да обслужват по-голям пазар, да наберат повече капитал или да привлекат най-добрите таланти.

Фирмите се изправят пред 27 режима за създаване на бизнес, 27 капиталови пазара и 27 начина за наемане и възнаграждаване на работна сила. Да отидеш някъде другаде често е по-лесният вариант.

През последното десетилетие над 700 млрд. евро стойност на технологичния пазар е напуснала Европа, тъй като европейските компании са били придобити от неевропейски или са избрали да листнат акциите си другаде, според проучване на McKinsey и шведската инвестиционна група EQT, споделено ексклузивно с Politico.

Изискванията на основателите на европейски стартъпи към Брюксел са последователни: премахване на бариерите. По-ранните усилия бяха фокусирани върху хармонизирането на политиките на страните от ЕС по теми като издаването на визи за технологични таланти или възнаграждаването им с опции върху акции. Това се основаваше на инициативи, ръководени от отделни държави, които така и не привлякоха вниманието на широката общественост.

Избирането на Урсула фон дер Лайен за втори мандат начело на ЕК доведе до промяна в тона. Тя обеща нов правен статут в целия ЕС, който да помогне на иновативните компании да се развиват. Това обхваща учредяване, наемане на работа, данъчно облагане и несъстоятелност. Тя назначи и първия комисар по стартъп компании в блока - българката Екатерина Захариева.

Ирландският милиардер Джон Колисън, основател на технологичния гигант Stripe, одобрява мерките. Политиците в Брюксел „наистина се фокусират върху правилните въпроси“, коментира Колисън пред медията в интервю.

Все пак лобитата на стартъпите още се съмняват, че предложението ще промени ситуацията. Те се опасяват, че в предложението за EU Inc. няма да има общоевропейски бизнес регистър и съд на ЕС за разрешаване на спорове.

„Това, от което се нуждаят основателите и инвеститорите, е истинска европейска система: общ регистър на ЕС, общо разрешаване на спорове, процедури за дигитална несъстоятелност, подходящи за стартъпи, и опции върху акции за служителите, облагани с данък при излизане“, коментира Серена Борботи-Фрисън, генерален директор на лобито за стартъп компании Allied For Startups.