Инфлацията в еврозоната се е ускорила до 3,2% през август

Инфлацията в еврозоната се е ускорила до 3,2% на годишна база през август, сочат окончателните данни на Евростат, публикувани в четвъртък. Резултатът е под предварителното отчетено ниво от 3,3%.

За сравнение, през юли ценовият натиск във валутния съюз от 21 държави възлезе на 2,9%.

Годишната инфлация за целия Европейски съюз (ЕС) е била 3% през миналия месец спрямо отчетените през юли 2,4%.

Най-ниските годишни темпове са регистрирани в Швеция (0,3%), Естония (1,3%) и Чехия (1,5%), докато най-високи стойности са отчетени в Румъния (6,3%), Литва (5,6%) и Кипър (5,2%). В сравнение с юли годишната инфлация се е забавила в шест държави членки, останала е без промяна в една и се е забързала в 20 от тях.

За ръста през миналия месец най-осезаемо са допринесли секторът на услугите с 1,43 процентни пункта, енергоносителите с 1,29 процентни пункта, неенергийните промишлени стоки с 0,3 процентни пункта и храните, алкохолът и тютюневите изделия с 0,22 процентни пункта.

Данните сочат още, че през август годишната инфлация по ХИПЦ в България е възлязла на 5%, а месечната – на 0,8%.

Лихвените проценти в еврозоната

Миналия четвъртък Европейската централна банка (ЕЦБ) очаквано повиши основните си лихвени проценти за втори път тази година, опитвайки да ограничи новия скок на инфлацията, предизвикан от поскъпването на енергоносителите заради войната на САЩ и Израел в Иран. Така базираната във Франкфурт финансова институция увеличи лихвените проценти по депозитното улеснение, основните операции по рефинансиране и пределното кредитно улеснение до съответно 2,5%, 2,65% и 2,9%.

От края на август насам атаките между САЩ и Иран срещу военни, корабни и енергийни обекти сложиха край на месец относително спокойствие. В резултат цената на петрола отново надхвърли 100 долара за барел, което възроди опасенията от нова вълна на ценови скок в еврозоната, която е силно зависима от вноса на горива.

Засега икономиката на 21-те държави от еврозоната се представя по-добре от очакваното въпреки по-високите разходи за горива, засилената конкуренция от Китай и последиците от сушите в Европа. Банковото кредитиране дори се е ускорило през юли. Това подсказва, че повишението на лихвите през юни не е нанесло сериозен удар върху икономическата активност и оставя възможност за ново затягане при необходимост.

Финансовите пазари вече калкулират поне още едно повишение на лихвите до края на годината, а след това още едно или две през 2027 г.

Икономистите са по-предпазливи. Повечето смятат, че решението от миналата седмица може да бъде последното засега, макар че все повече анализатори предупреждават, че упоритата инфлация може да наложи допълнителни действия.

Една от причините бъдещите увеличения да бъдат ограничени е, че условията за финансиране вече значително са затегнаъи. Доходността по дългосрочните държавни облигации достигна най-високите си нива от периода преди световната финансова криза заради опасенията от инфлация и нарастващ държавен дълг.

Допълнителен натиск върху доходността оказват и масовите емисии облигации от големи технологични компании, които набират средства за инвестиции в изкуствен интелект (AI), както и политическата нестабилност в Германия.