Консерваторите в САЩ и Великобритания трябва да преодолеят обсесията си към данъчните намаления

Въпреки че загуби властта си, след като финансовият министър Джеръми Хънт отмени намаленията на данъците, обявени в „мини“ бюджета на предшественика му Куаси Куартенг, подалата оставка премиерка на Обединеното кралство Лиз Тръс продължи да защитава визията си за икономика с висок растеж през последните си дни на поста. Тя беше права да го направи, пише за Financial Times Майкъл Стрейн, директор за изследванията върху икономическите политики в American Enterprise Institute.

За консерваторите от двете страни на Атлантика грешното заключение от този епизод би било да изоставят икономиката на предлагането. Правилният урок е, че дневният ред на предлагането трябва да бъде актуализиран от дните на Роналд Рейгън и Маргарет Тачър.

Тръс и Куартенг сгрешиха, като дадоха толкова важна роля на намаленията в подоходния данък. А републиканците в САЩ рискуват да допуснат същата грешка преди междинните избори през ноември (за Конгрес и частично за Сенат – бел. прев.)

Данъчните намаления не са толкова важни днес, колкото бяха преди четири десетилетия, когато данъчните ставки бяха много по-високи и по-вредни за икономиката. В САЩ един оптимистичен анализ установява, че понижаването на пределната ставка на данъка върху дохода от 37 на 35 процента - което някои консерватори, подкрепящи свободния пазар, биха одобрили с ентусиазъм - би увеличило нивото на икономическата продукция с 0,2 процента в дългосрочен план, число, което със сигурност ще остави разочаровани много защитници на намаляването на данъците.

Анализ от 2005 г. на надпартийната Бюджетна служба към Конгреса (CBO) сочи, че 10-процентно намаление на всички федерални индивидуални данъчни ставки би повишило икономическата продукция с по-малко от 1% за период от 10 години. Икономиката ще расте, защото съкращенията ще увеличат стимулите за работа и спестяване, но анализът също така сочи, че данъчните облекчения в крайна сметка ще бъдат „платени“. Тъй като растящият дълг измества частните инвестиции, финансираните чрез дефицит данъчни облекчения водят до по-слаб икономически растеж в дългосрочен план.

Дори една агресивна и похвална откъм неутралност по отношение на приходите данъчна реформа - намаляване на пределните данъчни ставки и разширяване на данъчната основа чрез отмяна на данъчни облекчения, изключения и кредити - вероятно ще увеличи размера на икономиката само с 1 или 2 процента, според анализ на Съвместната комисия по данъчно облагане.

Вместо да се съсредоточат върху съкращаване на индивидуалните данъци върху доходите, консерваторите трябва да потърсят други начини за стимулиране на предлагането в икономиката. В САЩ намаляващото предлагане на работна ръка заслужава много повече внимание, отколкото получава. Увеличаването на заетостта ще доведе до растеж на икономиката. Консерваторите трябва да подкрепят разширяването на субсидиите за доходи, за да увеличат заетостта, заедно с реформи от страна на предлагането в сектора на грижите за деца, като направят грижите по-достъпни, като същевременно намалят цената им и помогнат на повече родители да останат на работа.  

Съвременните привърженици на философията на предлагането също така трябва да отвоюват имиграционната политика от „културните воини“. В дългосрочен план повечето имигранти означават повече работници, повече предприемачи и по-динамична, по-бързо развиваща се икономика. Те биха донесли и незабавни ползи, като облекчат настоящия недостиг на работна ръка.

Подобряването на уменията чрез добре разработени програми за обучение би стимулирало икономическия растеж чрез увеличаване на производителността, заедно с увеличаването на заплатите на работниците. Американската образователна система не е полезна за твърде много деца. Трябва да е ясно, че САЩ се нуждаят от по-дълъг учебен ден и по-дълга учебна година. По-добре образованите ученици стават по-продуктивни работници с по-високи заплати.

Консерваторите трябва да продължат да настояват за намаляване на данъчните ставки върху корпоративния доход и да насърчават пълното приспадане на новите бизнес инвестиции за данъчни цели, което би довело до по-бърз растеж на производителността и заплатите. Политиката трябва също така да увеличи стимулите за разходи за научноизследователска и развойна дейност и да осигури допълнителна подкрепа за базовите проучвания. Новите изобретения и иновации подхранват дългосрочния, траен просперитет.

Някои от тези политики присъстваха в злополучния „мини“ бюджет на Обединеното кралство и консерваторите в САЩ и Великобритания не трябва да прекаляват с уроците от неуспешното премиерство на Тръс. Несигурността, породена от тактически грешки и лошата комуникация от страна на министър-председателката, решението на правителството да игнорира Службата за бюджетна отговорност (OBR), неуспехът да се посочат намаления на разходите, за да се балансират пониженията на данъците, и грешните стъпки от страна на Английската централна банка (АЦБ), доведоха до криза на доверието, при която паундът спадна, докато доходността на британските ДЦК се повиши.

Американските консерватори, които все повече се влюбват в протекционизма и индустриалната политика, не трябва да бъдат убеждавани от падането на Тръс да се отдалечат още повече от своите корени от страната на предлагането. Предоставянето на специално третиране на избрани индустрии е губещо, намалявайки заетостта в тях и понижавайки общия темп на растеж. Но правилната алтернатива не е допълнително намаляване на подоходния данък, финансирано от дефицит.

Вместо това консерваторите трябва да следват програма за растеж и участие, която ще повиши размера на работната сила, ще стимулира инвестициите, ще направи работниците по-продуктивни и ще увеличи иновациите и динамизма. Тази програма би довела до по-голям БВП и по-високи доходи - и би дала на повече американци достойнството, целта и идентичността, които идват от извоювания успех.