Намаляването на бюджетния дефицит на САЩ би било болезнено за средната класа

След години на пандемични разходи и двете политически партии в САЩ се фокусират отново върху бюджетния дефицит. Републиканците обвиняват миналогодишния Американски спасителен план за днешната тревожна инфлация. Демократите като цяло оспорват това, но Джо Байдън лансира мерки за намаляване на дефицита и подкрепя дългосрочната фискална отговорност.

Това представлява добре дошъл обрат в американската политика. Откровеността по отношение на дългосрочния фискален дисбаланс обаче трябва да бъде съчетана с честност относно решението: средната класа ще понесе голяма част от товара по стабилизирането на бюджетния дефицит и националния дълг, пише за Financial Times Майкъл Стрейн, директор за изследванията на икономическите политики в American Enterprise Institute.

Разбира се, никоя от двете политически партии не би проповядвала това. Във Вашингтон има двупартиен консенсус, че средната класа не трябва да се сблъсква с увеличение на данъците или съкращаване на разходите за нея. Републиканците не искат да увеличават данъците, а Белият дом многократно заяви, че плановете му за намаляване на дефицита няма да увеличат налозите за тези, които печелят по-малко от 400 000 долара годишно.

В изблик на популизъм Републиканската партия изостави всяка претенция, че иска да намали разходите за социално осигуряване и медицински грижи, програмите, насочени към средната класа. Демократите отдавна се противопоставят на подобни съкращения.

Дефицитите и дългът са в неустойчив във времето възходящ тренд. В годината преди финансовата криза от 2008 г. националният дълг беше приблизително една трета от БВП. Към 2012 г. съотношението дълг/БВП надхвърли две трети. Като дял от БВП, надпартийната Бюджетна служба на Конгреса (CBO) очаква дефицитът и дългът да достигнат съответно 6,1% и 110% до 2032 г.

Тази ситуация не може да бъде променена само чрез намаляване на разходите за домакинствата с ниски доходи. През 2019 г., преди пандемията, около една четвърт от нелихвените разходи отидоха ​​за социални програми в областта на жилищата, храненето, енергийните помощи, парично благосъстояние и здравеопазването. Това би било достатъчно за балансиране на бюджета през тази година, но би оставило само 10 цента от всеки долар разходи за финансово уязвимите домакинства.

По-важното е, че разходите за социалните програми, които са в полза на средната класа, се очаква да растат бързо. Поради нарастващите разходи за здравеопазване и застаряването на населението CBO очаква разходите за медицински грижи и социално осигуряване да се увеличат с 56% през следващите три десетилетия. Очаква се това да превиши многократно прогнозираното увеличение на разходите за здравната част от защитната мрежа.

Останалата част от федералните разходи - включително други социални програми - се очаква да намалее като дял от БВП през този период.

Увеличаването на данъците на богатите също не би могло да постави федералния бюджет на стабилна основа. Надпартийният комитет за отговорен федерален бюджет изчислява, че отмяната на данъчните облекчения от 2017 г. за лицата с високи доходи, увеличаването на данъците върху капиталовия доход и налагането на 5% допълнителен данък върху доходите над 10 милиона долара и 8% върху доходите над 25 милиона долара все още ще оставят дълга на неустойчива траектория. Според прогнозите на комитета той ще нарасне с около 80% от 2032 до 2050 г.

Байдън се фокусира върху хората с доходи над 400 000 долара годишно, които са по-малко от 2% от всички. Според оценки увеличаването на пределната данъчна ставка за тази група до политически невъзможните 95 процента би генерирало допълнителни 421 милиарда долара данъчни приходи през 2022 г. Това би намалило първичния дефицит със 74 процента. Но тъй като се предвижда дефицитът да нараства по-бързо от икономиката, дори толкова агресивно висока данъчна ставка би намалила първичния дефицит с по-малко от 50% до края на десетилетието и с около една трета през 2050 г. Дългът би продължил да расте, а не да се свива.

В действителност такава висока ставка би довела до по-малко работа, по-малко спестявания, повече укриване и избягване на данъци, емиграция на хора с високи доходи и значително по-малко приходи. Повишаването на ставката върху дохода над 400 000 долара до 60% би имало относително смекчени поведенчески ефекти, но още по-малко ще реши проблема: първичният дефицит ще бъде с 19% по-нисък през 2032 г. и с 14% по-нисък през 2050 г., според моите изчисления.

Все по-високите дълг и дефицити са заплаха за дългосрочния икономически растеж, растежа на заплатите и жизнения стандарт. Постоянно нарастващите лихвени плащания ще намалят политическото пространство за инвестиции в инфраструктура, основни изследвания и икономическа мобилност. Всъщност, политиците ще влошат проблема.

Демократите продължават да предлагат разходни инициативи, а републиканците, ако се върнат на власт, вероятно ще се опитат да намалят данъчните приходи.

Тази заплаха може да бъде адресирана, но просто няма достатъчно приходи, държани от горните 2 процента от данъкоплатците, или достатъчно разходи за домакинствата с ниски доходи, за да се коригира дългосрочният фискален дисбаланс на САЩ. Средната класа ще трябва да понесе голяма част от тежестта - реалност, която американските политици не искат да приемат.