ЕК очаква България и Румъния да влязат в Шенген най-късно до две години 

След неуспешния вот за присъединяването на България и Румъния към Шенген по-рано днес Европейската комисия очаква това да стане най-късно до две години. По-специално еврокомисарят за вътрешните работи Илва Йохансон изрази убеденост, че двете страни ще бъдат приети в безвизовото пространство до края на мандата на настоящата Европейска комисия, който приключва в края на 2024 г.

„Разочарована съм и споделям Вашето разочарование, но ролята на Европейската комисия е да бъде оптимист и аз съм убедена, че до края на мандата на ЕК ще бъдете постоянен член на Шенген", заяви Йохансон след гласуването, обръщайки се към българите и румънците.

България получи подкрепа от 25 държави, след като Австрия и Нидерландия се противопоставиха на приемането ѝ. От друга страна, Австрия наложи вето само на Румъния.

Междувременно стана ясно, че ЕК няма да публикува нов доклад по Механизма за сътрудничество и проверка за България, какъвто поиска Нидерландия, а Йохансон заяви, че последната оценка е направена преди две години и повече такива не се предвиждат. Механизмът беше създаден специално за България и Румъния и въведен при влизането им в ЕС през 2007 г., за да им помогне да довършат съдебните си реформи и да наблюдава борбата с корупцията, а за България и организираната престъпност. „Сега има доклад за върховенството на правото, който се прави за всички държави и догодина ще има също такъв“, каза еврокомисарят.

Какво предстои? 

Според министъра на външните работи на България Николай Милков темата трябва да бъде поставена отново на 15-и и 16 декември на Срещата на върха на ЕС, като това може да се случи дори по собствена инициатива на страната ни.

„Изпълнили сме си условията. Продължаваме да настояваме за това. Никога не сме имали по-голяма подкрепа. Тази подкрепа сега е от 25 държави, с Австрия вече можем да ги броим 26, Европейска комисия, Европейски парламент, остава една държава“, каза още министър Милков.

„Не са определяни конкретни дати, разговорите предстоят. Австрия даде ясно да се разбере, че има компромиси, които би приела. Предлагаме включително съвместни наряди по границите. Готови сме за конструктивни решения, стига да са свързани с неща, които са полезни за опазването на границата. Нидерландия не поставя такива изисквания, там диалогът е по-труден, няма конструктивизъм в тяхната позиция“, отбеляза вицепремиерът Иван Демерджиев. 

Попитан дали нашата страна ще предприеме ответни мерки, той заяви, че в момента се обмисля диалог. Когато се изчерпят средствата за конструктивен диалог, ще кажа кои са следващите стъпки, посочи той. Демерджиев съобщи, че се очаква усилията да бъдат продължени от Шведското председателство на Съвета на ЕС от януари догодина. „Нищо не е загубено, напротив, на прав път сме и сме направили това, което се очаква от нас“, каза още той.

Йохансон обаче каза, че ще бъде много изненадана, ако въпросът за българското и румънско членство в Шенген бъде в дневния ред на лидерите на ЕС, които се събират в Брюксел след седмица. „Днес вече взехме решение, но ако стане, ще го подкрепя", каза тя в отговор на въпрос може ли да се вдигне въпросът на последна инстанция в ЕС.

Чешкият вътрешен министър Вит Ракушан, който председателства срещата на министрите на вътрешните работи от ЕС в Брюксел в четвъртък, каза, че разговорите с България и с Румъния ще продължат по време на шведското председателство на Съвета на ЕС през първата половина на 2023 г.

„Румъния и България са готови за членство в Шенген и аз съм много благодарен за свършената работа. Убеден съм, че тяхното време ще дойде", каза Ракушан.