Приоритетите на шведското председателство на Съвета на ЕС: Украйна, миграция, бюджет, енергетика

Законодателството за чиповете

Недостигът на полупроводници, който обхвана света заради пандемията, беше напомняне за Европа, че е твърде зависима от другите за градивните елементи на цифровия преход: чиповете. Напрежението около Тайван, основен център за производство на полупроводници, придаде още по-голяма спешност на въпроса.

Един от начините Европа да докаже, че е сериозна, е да извади нужните пари.

Страните от ЕС имат съгласие за колективната позиция, но с бюджетен дефицит от около 400 млн. евро нещата се усложняват.

Парламентът напредва по-бавно, като гласуването във водещата комисия се очаква в края на януари и гласуването в пленарната зала през февруари. Законодателите се оплакват и от бюджета, като един от водещите евродепутати, българката Ева Майдел, поиска от Комисията да даде „подробна“ прогноза за финансиране.

Борбата за парите отразява по-фундаментална линия - групата от държави, които имат индустрия за чипове и биха могли да се възползват от нови фондове, срещу държави, които нямат дял.

Досието има и геополитически привкус - САЩ настояват европейските им съюзници и особено Нидерландия, родината на доставчика на оборудване за чипове ASML, да намалят износа на модерни технологии за чипове за Китай. Финансирането на напреднали изследвания в областта на полупроводниците не само потенциално помага на индустрията, но също така се превръща и в геополитическа разменна монета.

Защита на работниците в неформалната икономика

Швеция беше единствената страна, която възрази срещу предложението на Комисията да прекласифицира до 4,1 млн. заети в неформалната икономика. Това би им осигурило допълнителна защита в сравнение с настоящия им статут на самостоятелно заети. Швеция смята, че решаването на този проблем трябва да стане от отделните страни.

И в парламента, и в Съвета различни лагери се блокират от седмици по ключова разпоредба: списъкът с критерии, за да се определи дали неформално заетите се контролират от платформата, за която работят и, следователно, трябва да бъдат служители, а не самостоятелно заети.

Очаква се споразумение до края на годината или в началото на следващата година. Преговарящите от Комисията обаче се страхуват, че окончателният текст може всъщност да увеличи несигурността както за работниците, така и за платформите. Това вещае трудни преговори за единна позиция.

Насърчаване на избора на по-здравословна храна

Европейците все повече затлъстяват и здравето им се влошава. Повече от половината възрастно население на ЕС е с наднормено тегло според данни от 2019 г., а нивата на затлъстяване и наднормено тегло бързо нарастват в повечето страни членки. Дори европейците с индекси на телесна маса в рамките на здравословния диапазон страдат от недостиг на микроелементи.

С множеството здравословни проблеми, които този спектър от недохранване включва, Брюксел иска да улесни хората да правят избор на здравословна храна или поне да вземат информирани решения. От 2016 г. почти всички хранителни продукти в блока трябва да показват хранителна разбивка. Предложената система за етикетиране на лицевата страна на опаковката сега прави още една крачка напред.

Кой би помислил, че разговорите за етикетите на хранителните стойности могат да станат толкова политически? Още от 2020 г., когато Брюксел обяви намеренията си да създаде етикет за целия ЕС, Италия започна контраофанзива, защото твърди, че етикетът несправедливо дискриминира традиционните храни с високо съдържание на мазнини, захар и сол. Рим представи своя алтернатива и намери подкрепа от Прага.

Битката не е приключила. Комисията отложи публикуването на предложение и е много вероятно то да се появи по време на шведското председателство. В опит да успокои воюващите лагери, изпълнителната власт на ЕС може да предложи няколко варианта, от които страните да избират.