Каква е вероятността войната все пак да приключи през 2023 г.?

След десет месеца безмилостна война в Украйна перспективите се промениха. По-голямата част от експертите вече не смятат, че е изключено Киев да излезе победител в конфликта с Москва - поне дотолкова, че руските войски да трябва да се изтеглят поне до границите от 24 февруари.

След първата руска офанзива и големите сухопътни завоевания, които обхванаха около една пета от украинската територия, украинските сили постоянно отблъскват войските на Владимир Путин. През февруари много от експертите, които сега смятат, че Украйна има предимство, смятаха това за абсолютно невъзможно.

Това, което доведе до украинските успехи, е добре известно и може да се обобщи приблизително така: Украинците се оказаха по-умни и по-способни да се бият, отколкото Русия и Западът първоначално смятаха. А Западът се оказа по-решителен и единен, отколкото предполагаше Путин. От друга страна, руската армия се оказа хартиен тигър в много области, напълно смазан от илюзорните военни цели, пише в свой анализ германският Tagesspiegel.

Украинските връщания на завладените по-рано земи продължават на вълни: Териториалните придобивки са последвани от по-дълги паузи за реорганизация на войските и събиране на боеприпаси и оборудване.

След две успешни офанзиви в Херсон и Харков, които Киев успя да завърши навреме за „сезона на калта“ през есента, от началото на зимата двете армии до голяма степен са в статично положение една срещу друга.

Въпросът за 2023 г. е: ще остане ли така? Ще успее ли Русия да предотврати следващите украински офанзиви, да замрази конфликта и да постави световната общност пред свършен факт? Това вероятно е най-добрият сценарий, на който Путин може да се надява в момента.

Всъщност има някои причини и фактори в полза на този сценарий:

Нито една от страните няма въздушно превъзходство на фронта, което води до тежки загуби. Теренът трябва да бъде завладян от пехотата в предимно дребномащабни битки войник срещу войник - понякога около отделни окопи, както сега в Бахмут. Видеоматериали от украински дронове показват окопи, пълни с руски трупове. Окопната война прави бързите пробиви практически невъзможни (изключение прави украинската контраофанзива в Харков).

Точно затова окопите и отбранителните съоръжения са толкова ефективни за блокиране на настъплението за продължителен период. Украинците демонстрират това в Бахмут. Районът е един от най-силно охраняваните в Източна Украйна, а съоръженията, изграждани и укрепвани в продължение на години, устояват на руската атака от месеци. Ранен украински боец. Снимка: Diego Herrera Carcedo/Anadolu Agency via Getty Images

Не е чудно, че междувременно Русия също започна да изгражда отбранителни съоръжения. Както в Източна Украйна в Луганска област, така и в южната част на страната във все още окупираната част на Херсон. Дори по крайбрежието на Крим, на плажовете, руски работници са прокопали позиции. По протежение на част от фронта са разположени т.нар. драконови зъби - бетонни блокове с форма на пирамида, предназначени за забавяне на танкове. Освен това има обезопасени оръдейни позиции.

Русия може да заеме новите позиции през следващите месеци с помощта на десетки хиляди мобилизирани войници. Поради недостатъчната си военна подготовка обаче тези войници не са в състояние да провеждат сложни настъпателни действия. Експертите, а също и украинските военни, обаче са убедени, че те са в състояние поне значително да забавят украинските офанзиви. Те поне облекчават проблема, че Русия окупира сравнително голяма територия с твърде малко войници.

Предстои да разберем колко силно ще се проявят всички тези фактори през следващите месеци.

Съществуват обаче и някои фактори, които предполагат, че Украйна може да запази инерцията от последните месеци. Наред с другото, роля играе и обучението на десетки хиляди украински новобранци в страни от НАТО. Те влизат в битка много по-добре обучени от много от руските си колеги.

Към това се прибавят и всички фактори, които доведоха до успехите на Украйна през последните месеци:

• почти постоянно висок боен дух
   
• разбираема военна цел: защита на родината 
   
• до голяма степен функциониращата комуникация и координация между отделните военни части
   
• способността на командирите да се адаптират гъвкаво към военните ситуации и предизвикателства
   
• тясна координация между това, което е желано от политическа гледна точка, и това, което е възможно от военна гледна точка в дадения момент.