Двуполюсен валутен режим може да замени доминацията на долара през следващите десет години

Щатският долар е доминиращата световна резервна валута от създаването на Бретънуудската система (изградила съвременната финансова архитектура – бел. прев.) след края на Втората световна война. Дори изоставянето на фиксираните обменни курсове в началото на 70-те години не оспори „изключителната привилегия“ на зелените пари, пише за Financial Times известният икономист Нуриел Рубини, почетен професор на Нюйоркския университет.

Но като се има предвид увеличеното използване на долара като оръжие за целите на националната сигурност и нарастващото геополитическо съперничество между Запада и ревизионистки сили като Китай, Русия, Иран и Северна Корея, някои твърдят, че дедоларизацията ще се ускори. Този процес се задвижва и от появата на дигитални валути на централните банки (CBDC), които биха могли да доведат до алтернативен многополюсен международен валутен и разплащателен режим.

Скептиците твърдят, че глобалният дял на щатския долар като разчетна единица, средство за плащане и съхраняване на стойността не е намалял много въпреки цялото говорене за неминуем спад. Те също така посочват, че не можете да замените нещо с нищо - както каза бившият министър на финансите на САЩ Лорънс Самърс: "Европа е музей, Япония е старчески дом, а Китай е затвор".

По-нюансирани аргументи посочват, че съществуват икономии от мащаба и мрежа, които водят до относителен монопол на статута на резервна валута и че китайският юан не може да се превърне в истинска резервна валута освен ако капиталовият контрол не бъде премахнат и обменният му курс не стане по-гъвкав.

Нещо повече, държава с резервна валута трябва да приеме - както САЩ отдавна са го направили - постоянни дефицити по текущата сметка, за да емитира достатъчно от пасивите, държани от чуждестранни лица. И накрая, такива скептици твърдят, че всички опити за създаване на режим на многополюсна резервна валута - дори кошницата със Специални права на тираж (СПТ) на МВФ, която включва юана - досега не са успели да заменят долара.

Тези аргументи може някога да са имали някаква валидност, но има вероятност в един свят, който все повече ще се разделя на две геополитически сфери на влияние – а именно тези около САЩ и Китай – двуполюсен, а не многополюсен валутен режим в крайна сметка да замени еднополюсният.

Не е необходима пълна гъвкавост на обменния курс и международна мобилност на капитала, за да може дадена държава да получи статут на резервна валута. В края на краищата в ерата на златния стандарт доларът беше доминиращ въпреки фиксираните обменни курсове и широкоразпространения капиталов контрол.

И докато Китай налага явен капиталов контрол, САЩ имат своя собствена версия, която може да намали привлекателността на доларовите активи сред врагове и относителни приятели. Тази версия включва финансови санкции срещу техните конкуренти, ограничения за външни инвестиции в много сектори и фирми, чувствителни към националната сигурност и дори вторични санкции срещу приятели, които нарушават основните.

През декември Китай и Саудитска Арабия извършиха първата си сделка в юани. И не е пресилено да се мисли, че Пекин би могъл да предложи на саудитците и други петродържави от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC) възможността да търгуват петрол в юани и да държат по-голям дял от своите резерви в китайската валута.

Вероятно страните от GCC, както и много други развиващи се пазарни икономики, може скоро да започнат да приемат такива китайски предложения, като се има предвид, че те търгуват много повече с Китай, отколкото със САЩ. Освен това съществува така наречената дилема на Трифин (конфликтът между краткосрочните вътрешни и дългосрочните международни цели – бел. прев.) относно валутен режим, при който страната с резервната валута има постоянни дефицити по текущата сметка, които в крайна сметка подкопават този ѝ статут, когато нарастването на международните ѝ задължения стане неустойчиво.

Критиците се съмняват дали валутата на държава, която има постоянен излишък по текущата сметка, може някога да достигне статут на глобална резервна. Но Китай може всъщност да се движи към модел на растеж, по-малко зависим от търговските излишъци.

Също така е анахронизъм, че САЩ, чийто дял от глобалния брутен вътрешен продукт е намалял наполовина до 20 процента след Втората световна война, все още отговарят за поне две трети от всички валутни трансакции между недоларовите страни. Настоящата система прави развиващите се пазарни икономики финансово и икономически уязвими към промени в монетарната политика на САЩ, водени от вътрешни фактори като инфлацията.

И накрая, нови технологии, включващи CBDC, платежни системи като WeChat Pay и Alipay, суапови линии между Китай и други страни, както и алтернативи на Swift, ще ускорят появата на двуполюсна глобална парична и финансова система. Поради всички тези причини относителният упадък на щатския долар като основна резервна валута вероятно ще настъпи през следващите десет години. Засилващото се геополитическо съперничество между Вашингтон и Пекин неизбежно ще се усети и като двуполюсен глобален режим на резервни валути.