Конфликтите между великите сили заплашват доларовата доминация

След края на Студената война светът до голяма степен се радваше на еднополюсна ера - САЩ бяха безспорният хегемон, глобализацията беше икономическият ред, а доларът беше предпочитаната валута. Но днес геополитиката отново поставя огромен набор от предизвикателства пред съществуващия световен ред. Това означава, че инвеститорите трябва да дисконтират новите рискове, пише за Financial Times Золтан Позар, глобален ръководител за краткосрочните лихвени стратегии в Credit Suisse.

Китай проактивно пише нов набор от правила, докато възражда геополитическото съперничество, създавайки нов тип глобализация чрез институции като инициативата „Един пояс, един път“ (BRI), групата от развиващи се икономики BRICS+ и Шанхайската организация за сътрудничество, съюз за колективна сигурност от осем държави.

Докато беше под изолация, Пекин изгради специални отношения с Москва и Техеран. Тези отношения с Русия, с неволното съдействие на глобалното затопляне, помагат за разширяването на BRI през арктическите морски пътища. А в края на миналата година видяхме първата среща на високо равнище между Китай и Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC) и следователно задълбочаване на връзките на Китай с ОПЕК+. Всичко това в крайна сметка може да доведе до „един свят, две системи“.

Ако се движим от еднополюсен към многополюсен свят, и ако Г-20 се раздели на три лагера - Г-7 плюс Австралия, BRICS+ и необвързани - е невъзможно тези разриви да не засегнат международната парична система. Нарастващите макроикономически дисбаланси в САЩ допълнително увеличават тези рискове.

Базираният на долари паричен ред вече е предизвикан по много начини, но два се открояват по-специално: разпространението на усилията за дедоларизация и дигиталните валути на централните банки (CBDC).

Дедоларизацията не е нова тема. Тя започна със стартирането на количественото облекчаване след финансовата криза, тъй като страните с излишък по текущата сметка се намръщиха на идеята за отрицателна реална възвръщаемост по техните спестявания. Но наскоро темпът на дедоларизация изглежда се ускори.

През последната година Китай и Индия плащат за руските суровини в юани, рупии и дирхами на ОАЕ. Индия стартира механизъм за сетълмент в рупии за своите международни транзакции, докато Китай поиска от страните от GCC да използват пълноценно Шанхайската борса за петрол и природен газ за сетълмент в юани на сделки с петрол и газ през следващите три до пет години. С разширяването на BRIC отвъд Бразилия, Русия, Индия и Китай, дедоларизацията на търговските потоци може да се разпространи.

CBDC могат да ускорят този преход. Китай промени стратегията, чрез която интернационализира юана. Като се има предвид, че финансовите санкции се прилагат през балансите на западните банки и че тези институции формират гръбнака на кореспондентската банкова система, която е в основата на долара, използването на същата мрежа за интернационализиране на юана може да е свързано с рискове. За нейното заобикаляне беше необходима нова мрежа.

По целия свят, но особено в глобалния изток и юг, CBDC се разпространяват като бързо растящи кудзу лози, като повече от половината от световните централни банки проучват или разработват цифрови валути чрез пилотни схеми или изследвания, според МВФ. Те ще бъдат все по-взаимосвързани. Централните банки, свързани помежду си чрез CBDC, по същество ще копират мрежата от кореспондентски банки, върху която работи доларовата система - вместо за кореспондентски банки, мислете повече за кореспондентски централни банки.

Нововъзникващата, базирана на CBDC мрежа - подсилена с двустранни валутни суапови линии - може да даде възможност на централните банки в глобалния изток и юг да служат като дилъри на чуждестранна валута за посредничество на валутните потоци между местните банкови системи, всичко това встрани от долара и без да се докосва до западната банкова система.

Промяната вече е в ход. Излишъците по текущата сметка на Китай, Русия и Саудитска Арабия са рекордни. И въпреки това те като цяло не се рециклират в традиционни резервни активи като американски ДЦК, които предлагат отрицателна реална възвръщаемост при настоящите нива на инфлация. Вместо това видяхме повече търсене на злато (вижте последните покупки на Китай), суровини (вижте планираните инвестиции на Саудитска Арабия в добивния сектор) и геополитически инвестиции като финансиране на BRI и подпомагане на съюзници и съседи в нужда, като Турция, Египет или Пакистан. Остатъчните излишъци се държат все повече в банкови депозити в ликвидна форма, за да се запазят така необходимите опции в променящия се свят.

Във финансите всичко е свързано с пределните потоци. Те имат най-голямо значение за най-големия заемополучател - Министерството на финансите на САЩ. Ако по-малко търговия се фактурира в щатски долари и има намаляващо рециклиране на доларови излишъци в традиционни резервни активи като щатските държавни ценни книжа, „изключителната привилегия“, която доларът притежава като международна резервна валута, може да бъде атакувана.