Китай търси стабилност, оставяйки И Ган да ръководи централната банка

Китай преназначи няколко висши икономически служители, докато Пекин преразглежда финансовите регулации и се бори с ескалиращото напрежение със САЩ.

Управителят на Народната банка на Китай И Ган запазва поста си, както и министрите на финансите и търговията. Хъ Лифън, приближен на президента Си Дзинпин, беше назначен за вицепремиер, като може да замени Лю Хъ като висш икономически съветник.

Задържането на И Ган и други висши политици, обявено по време на Националния народен конгрес, изненада анализаторите, които очакваха по-мащабни промени.

Запазването на част от съществуващия икономически екип осигурява приемственост, докато Пекин създава мощен нов финансов регулаторен орган и се сблъсква с по-враждебна геополитическа среда.

„Фактът, че основните технократи остават, трябва да успокои пазара и да намали шансовете за грешки по време на прилагането на политиката“, каза Цюен Уан, главен икономист на Vanguard Group Inc. за Азия и Тихия океан.

Анализаторите очакваха гуверньора на централната банка на Китай И Ган и министъра на финансите Лю Кун да се оттеглят след достигане на официалната за страната пенсионна възраст и да предоставят място на нови служители.

Вместо това И Ган беше назначен в събота на позиция във висш държавен консултативен орган, което му позволява да заобиколи обичайните ограничения за пенсиониране.

Решението да бъде задържан в управлението И Ган „се ръководи основно от опасения за финансовата стабилност“, като все още не е ясно как ще се развие икономическото възстановяване от коронавирусните ограничения  на фона на продължаващия спад в жилищния пазар и високите нива на дълг на провинциалните власти, коментира Хоуз Сон, сътрудник в американския мозъчен тръст MacroPolo.

„И (Ган), който има опит в справянето с финансови рискове и е добре известен в международен план, може да помогне на Пекин“, добавя Сон.

Мандатът на управителя в централната банка беше белязан от кампания за забавяне на кредитния растеж с цел стабилизиране на дълга, повишаване на гъвкавостта на юана и използване на паричната политика за насочване на финансиране към предпочитани сектори на икономиката, като възобновяемата енергия и малките предприятия.