Западът трябва да прекъсне ядрената реторика на Русия

Русия е обхваната от апокалиптична треска, докато воюва срещу Украйна, пише Роуз Готемьолер, лектор в Станфордския университет и бивш зам.-генерален секретар на НАТО за Financial Times. Тя започна с разсъжденията на Владимир Путин, че свят без Русия не е такъв, който си струва да имаме, а водещи на предавания на руски пропагандиски медии да настояват за ядрено изгаряне на Лондон.

Но не са само медиите - наскоро бившият президент Дмитрий Медведев заплаши с превантивен ядрен удар срещу Европа, а Сергей Караганов от Съвета за външна и отбранителна политика на Москва призова Кремъл „да удари цели в редица страни, за да вразуми тези, които са загубили ума си”. Накратко, САЩ и техните съюзници в НАТО трябва да преустановят подкрепата си за Украйна или да бъдат унищожени.

Джо Байдън и други западни лидери бяха мъдри да отговорят на тези диви заплахи с послания за спокойно възпиране и твърди отбранителни мерки, смята Гьотемьолер. Китайският ръководител Си Дзинпин от своя страна също предупреди Путин да не нанася ядрен удар. Това направи и индийският президент Нарендра Моди. Но идеята, че руската управляваща класа, включително нейният лидер, е неконтролируема относно тези опустошителни оръжия, е обезпокоителна.

Фиксацията върху ядрения апокалипсис изглежда е симптом на по-широко притеснение, че Западът държи на разчленяването на Русия заради нейните амбиции в Украйна, сочи анализаторът и допълва, че Кремъл твърди, че само иска да възстанови изконното си право върху важна славянска област, а САЩ и НАТО целят като наказание пълното унищожение на Русия като национална държава.

"Тази логика е нелепа", категорична е Гьотемьолер. Разбира се, Русия има свои национални интереси, но те не могат да накърняват тези на други страни. Когато двете влизат в конфликт, трябва да се стигне до решение без агресия. В този момент, когато руските войски извършват кървава инвазия в Украйна, подобна идея изглежда фантастична. Въпреки това можем да се съгласим, че това е идеал, който си струва да се преследва, и да започнем да работим върху него, допълва още тя.

Бившият зам.-генерален секретар на НАТО предлага като начало да бъде изяснено, че стратегическото поражение на Русия не означава нейното разчленяване, а изтеглянето ѝ от Украйна, желанието ù да се разкае за инвазията и последвалите ужаси, и готовността ѝ да поправи мащабните военни щети. При тези обстоятелства Западът отново ще може да си сътрудничи с Русия в подкрепа на нейните интереси, като например осигуряване на нейните граници и гарантиране, че гражданите ѝ живеят в мир и просперитет сред стабилен регион.

"За да подсилим това послание, трябва да възстановим някои ключови принципи на разведряването от времето на Студената война. Един такъв е, че военни сили в бойна готовност не трябва да се разполагат близо до границите, без да се уведомят съседите за причината", пише още авторът в своя анализ. За армиите на НАТО подобно изясняване на намеренията е елементарно, но Русия пренебрегва това правило в продължение на много години. Затова и страната ще трябва да бъде върната към него. Колкото повече Москва разбира намеренията и възможностите на НАТО, толкова по-добре е за Русия - и обратното, допълва още Гьотемьолер.

Тя е категорична, че трябва да се работи усилено за възстановяване на ядреното сътрудничество. "Путин спря руското участие в договора „Нов старт“ поради погрешната представа, че САЩ ще приемат исканията му относно Украйна. Америка не свързва ограниченията на ядрените оръжия с други въпроси: те са екзистенциална необходимост сами по себе си и ако Путин не може да осъзнае това, то ще е за сметка на собствената му страна", пише още бившият зам.-генерален сектретар на Алианса.

Неговите ядрени сили губят важно средство за прогнозиране на поведението на САЩ, точно когато Америка се впуска в двадесетгодишна модернизация на своята ядрена триада, допълва още тя.

Трябва да измислим как да работим с Русия, призовава Роуз Гьотемьолер. Според нея вълните от лошо поведение на Кремъл, кулминирали в инвазията срещу Украйна, доведоха до прекратяване на контактите от страна на съюзниците от НАТО – дипломатическо присъствие, връзка между военните и икономически взаимодействия. Самата Москва спря културния и образователен обмен и сега страната е до голяма степен затворена за Запада, който има оскъдна възможност да комуникира директно - било то с правителството или с обществеността като цяло.

И все пак потенциалът е налице - в продължение на много години западните съюзници работиха в тясно сътрудничество с талантливи дипломати, служители от отбраната, икономисти и ядрени експерти, които бяха в основата на извеждането на външната политика и политиката в сферата на сигурността на Русия на световната сцена. "Наше задължение е да се свържем отново с тях щом настъпи подходящият момент. Някои са отровили достатъчно средата че това да е невъзможно, но други пак могат да ни станат колеги. По-млада генерация започна да се издига в държавната йерархия, част от която ще се радва да види възможностите си отново отворени в Европа и САЩ", допълва Гьотемьолер.

Ключът сега е да започнем да мислим както за това, което ще изискваме от Москва след поражението ѝ в Украйна, така и за това как гарантираме собствената си бъдеща сигурност, категорична е тя. Въпреки че интересите на Русия не могат да бъдат за сметка на никоя друга държава, можем да признаем, че те са легитимни. Изясняването на това може да помогне за спиране на ядрената треска: в полза на всички е да направим това да се случи.